Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е за вярване какви ги вършат българите на Острова, това задмина всичко
  • Новини

Не е за вярване какви ги вършат българите на Острова, това задмина всичко

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
stasorodskgkdfkhgf.png

Живеещи във Великобритания българи напоследък са изоставили ходенето на дискотеки, което е много популярно сред младежите, а вместо това се отправят редовно към хоротеки, става ясно от репортаж на Нова телевизия.

Почти всеки уикенд има някъде забавление с български народни танци. Хората се организират през социалните мрежи.

 

Събират се да танцуват  в заведения или обществени зали, които наемат сами. Понякога им се налага да пътуват над 200 километра, за да участват в хоротека, но не жалят средства и лично време, за да го направят.

Събота вечер в Лондон. Докато много хора бързат към нощните клубове, българи се събират да танцуват хора и ръченици в една от големите зали на „„Оксфорд стрийт“.

„Хоротеките за мен са много по-весели, забавни и хората там са много по-различни. Мястото е зареждащо. Зарежда ме за целия месец напред и нямам търпение за всяка една хоротека“, казва Никол, цитирана от Нова ТВ.

Тя учи бизнес мениджмънт в Кингстън юнивърсити в Лондон и я намираме да танцува заедно с майка си Венера, която е учителка.

„Ами аз много обичам мама и обичам народните танци, и съм много щастлива, че и двете имаме еднакъв интерес и можем да го осъществяваме тук в тази държава“, заяви Никол.

„Аз пък съм много щастлива, че дъщеря ми след години живот в чужбина продължава да обича българските танци, защото тя още в България, когато живеехме, танцуваше и до ден днешен се е запазило това в сърцето ѝ“, споделя Венера. „Тук чувството стана по-силно – обичта към танците“, допълни Никол.

Обичта към танците ги отвежда и в лондонския ансамбъл „България“. „Да, лесно е да ходиш на дискотека. Като цяло аз ходя един път в годината, но предпочитам да ходя всяка седмица на хоротека, защото чувството е невероятно. Просто като чуя българска музика – настръхвам, и винаги това ме влече“, казва Румен.

Той също е танцьор в ансамбъла и често влиза в ролята на диджей на българските събирания. „Запознавал съм се с много хора, дори и мома си намерих на една от хоротеките, която е в Гилфорд. Просто намерих си там момата и още по-хубаво е, че и тя обича българския фолклор, което много ме радва“, коментира Румен.

Понякога хоротеките продължават и по седем часа, но умора сред почитателите им не се забелязва. „Ние сме планували хоротеки до края на годината. Нямаме свободна събота“, споделиха Никол и Венера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мощен взрив в небето северозападно от Рожен, видяха го чак в София
Next: Как ни мамят мобилните оператори с едно обаждане

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.