Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е за вярване кого арестуваха бургаските полицаи за дръзкия обир в казино
  • Новини

Не е за вярване кого арестуваха бургаските полицаи за дръзкия обир в казино

Иван Димитров Пешев септември 11, 2023
sdhsfdhdfhtrtrtr.png

Бургаският охранител Станко С., известен с прозвището си Самурая, е арестуван в жк „Меден рудник”, след като по категоричен начин бе установено, че той е извършил грабежа на игралната зала в жк „Лазур” на 5 септември, пише Флагман.

Станко не е постъпил особено умно и решил да „удари” обект, който самият той охранявал като гард към частна фирма от Бургас.

Той поставил дамски чорап на главата си, облякъл черно яке с качулка, нахлул в обекта и веднага нападнал самотното в този момент момиче зад касата.

След това задигнал оборота от последните часове – около 1600 лв. И по походката, и по стойката, дори и по телесната миризма обаче той бързо бил разпознат.

Маскиран нахлу в игрална зала в Бургас, избута касиера и…

Не се наложило да се прави и кой знае какво разследване, а в последните 3 дни той се беше покрил незнайно къде, сякаш надявайки се „бурята” да отмине.

Днес обаче бе задържан и сега ще бъде съден. Оказва се, че е имал и други подобни крими прояви.

Ето я цялата предистория:

Маскиран мъж нахлу в игрална зала, намираща се до бензиностанция „Дега“ в бургаския жк „Лазур“, изблъска нагло касиера и отмъкна пари от касата. Грабежът е осъществен снощи и е запечатан на всички камери за видеонаблюдение в обекта, пише „Флагман“.

Всичко се случило буквално за по-малко от минута. Мъжът, облечен с черни дрехи, маска и ръкавици, влязъл през централния вход на игралната зала и без да мисли особено много се запътил към касата, която изглежда знаел къде се намира. Там е избутал настрана касиера, отворил е чекмеджето с парите и си „набрал“. След това си и излязъл.

Полиция е повикана моментално на мястото. При разпитите станало ясно, че служителите в обекта имат подозрения кой би могъл да е извършителят, тъй като го разпознали не само по телосложение, но и по походка и поведение.

Към момента основната версия, върху която работят служителите на Четвърто РУ, е, че грабежът е осъществен от вътрешен човек, вероятно бивш служител в обекта, който е много вероятно до часове да бъде заловен.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преди обед тръгна с фалстарт, зрители молят Кадиев: Сашо, върни се
Next: 20 красиви черти на зодия Телец: Обича до смърт, винаги готов да предложи рамо, невероятно лоялен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.