Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е за вярване коя водеща се появява с ново предаване по БНТ
  • Новини

Не е за вярване коя водеща се появява с ново предаване по БНТ

Иван Димитров Пешев декември 31, 2023
bfbhdfhbfbgffgb.png

Много интересно лице се навърта около БНТ с мераци да започне предаване там.

 

Оказва се, че кипящата от енергия и желание за публични изяви Деляна Маринова – Джуджи, преговаря с БНТ за собствено шоу.

 

Напоследък блондинката все по-често бива забелязвана да се навърта около централата на обществената медия. Според мълвата, Джуджи иска да продуцира лайфстайл проект, който да води сама.

Към днешна дата тя се изявява в модния канал „Код фешън ТВ“ като водеща на лайфстайл предаване.

 

Същевременно бе обявено, че има и рубрика в предаването на сватята й – гала в предаването „На кафе“ по Нова тв, но това не й било достатъчно. амбициозната блондинка искала да се прехвърли в националната телевизия със собствен проект, който обаче няма да е много различен от сегашното й лайфстайл предаване в „Код фешън ТВ“.

 

Всъщност желанието й е да прави този проект в по-голяма телевизия, тъй като БНТ има много канали, а и непрекъснато прави промени в програмата, е решила да си предложи услугите. Запознати твърдят, че БНТ проектът й има голям шанс да види бял свят.

Докато чака одобрение обаче, тя продължава да се занимава с проекта си в модната телевизия и рубриката при Гала. И макар да иска да е водеща на въпросното предаване по БНТ, Джуджи е склонна и на компромис – да е само негов продуцент, а звезда на формата да е друг водещ.

Макар тя да е от хората, които обичат сами да си носят короната и няма да отстъпи с охота мястото си пред камерите, ако няма друг начин, е готова да работи и в сянка, за да пробие в обществената медия, пише Клюки.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започна се! Първи случаи у нас на грип А и грип Б – ето симптомите
Next: Румънските пенсионери ликуват: Дават им най-щедрите пенсии

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.