Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е за вярване къде се появи Десислава Радева
  • Новини

Не е за вярване къде се появи Десислава Радева

Иван Димитров Пешев септември 7, 2022
dedsidasldasld.jpg

Съпругата на президента Десислава Радева се включи в почистването на карловското село Слатина като доброволец, пише plovdiv24.

Тя отказа да говори пред камерата. Единствено заяви, че не е дошла за медийни изяви, а само за да помогне на хората.

Тя ще остане да нощува в селото при доброволците в отредените за тях от кмета места.

Още от вчера сутринта в Богдан, Слатина и Каравелово, които са най-тежко пострадалите села има много доброволци от цялата страна.

Не изпускай тези оферти:

Близо 100 военнослужещи отстраняват щети от наводнението в три населени места в Карловско.

Донев: Ще се отпуснат средства и строителни материали за пострадалите от наводненията (ВИДЕО)

Продължава участието на военнослужещи от Сухопътните войски и Военновъздушните сили в дейностите по отстраняването на последиците от наводненията в Община Карлово днес, 6 септември.

95 военнослужещи ще разчистват инфраструктура и сгради в три населени места. В селата Каравелово и Слатина продължават да работят 46 военнослужещи със специализирана техника от 61-ва Стрямска механизирана бригада.

В село Богдан 49 военнослужещи от двете авиобази в Граф Игнатиево и Крумово ще отстраняват щети от наводнението.

Стоянов за наводненията: Показахме, че държава има и реагирахме адекватно (ВИДЕО)

Общ ръководител на дейностите на военнослужещите е бригаден генерал Деян Дешков, командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада.

Осем години след наводнението във варненския кв. „Аспарухово“ през юни 2014 г., когато стотици хора от цялата страна се стекоха, за да изринат наносите и калта, изсипали се след порой, отнел живота на 13 души, чудото на доброволчеството е на път да се повтори в Карловско.

Там, след продължителен интензивен дъжд, паднал на 2 септември, бяха наводнени етажи на жилищни и търговски сгради, промишлени предприятия, разрушена беше пътната настилка, а тиня покри селата Богдан, Столетово, Каравелово, Московец, Розино, Слатина, Христо Даново и гр. Клисура.

Четвърти ден след бедствието електрозахранването почти навсякъде остава прекъснато, паднали са стълбове за улично осветление, запушени са мостове и шахти. Неизчерпателният списък на щетите включва още срутени къщи и селскостопански постройки, паднали и подкопани мостове, което прави непроходими участъците между Каравелово и Богдан, между Московец и Богдан, между Слатина и Розино, както и между Дъбене и Войнягово.

Само в три от селата близо 250 са пострадалите домакинства – наводнени къщи, дворове, загубен поминък, домашни животни и посеви, покъщина. Освен ток, липсват вода и храна.

Към момента най-остра нужда има от физическа сила за разчистване и осигуряване на достъп до наводнените къщи, както и осигуряване на спешна подкрепа за най-силно засегнатите домакинства – стоки от първа необходимост, дезинфектанти, питейна вода, хранителни продукти, материали и техника за работата на доброволците, съобщиха от община Карлово, които късно вечерта на 5 септемви, обявиха спешна кампания – DMS KARLOVO.

„Доброволци има – от различни места, дошли по собствена инициатива, но не достига тежка техника за разчистването“, посочва Калин Божков от Варна. Заедно с колеги от фирмата си той е пристигнал в Слатина в понеделник сутринта, със самосвал и багер, за да помогнат с разчистването на тинята.„Не се колебахме. Видяхме какво е и решихме да дойдем, защото сме хора и трябва да си помагаме“.

Живял 23 години в Канада и с преки наблюдения от работата по спасително-аварийни действия при бедствия в Северна Америка, Божков смята, че ще са нужни месеци за възстановяването на Слатина. По думите му, ситуацията в съседното пострадало с. Богдан е далеч по-зле.

Думите му потвърждават и от Аварийно спасяване Пловдив. Спасители от екипа коментират, че на места калта в къщите в Богдан е повече от метър.

„За разчистването на наносите са нужни доброволци с ботуши и лопати, колички за извозване на калта, бензинови резачки, въжета и пр.“, каза Лазар Радков от екипа.
След огледи и призиви за помощ за пострадалите села, навръх Деня на Съединението днес към тях се насочват и десетки украински доброволци – бежанци от войната, както и стотици българи – от Пловдив, Варна, София и др.

”За три часа в Каравелово в понеделник (на 5 септември – бел.а.), видях техника. Но не е много. Видях доброволци от армията. Но не е достатъчно. Видях полицаи, които спират коли. Видях доброволци, които са дошли по своя инициатива. Помагат много и колкото могат. От сърце. Но без тежка техника е трудно и ще отнеме доста време“, каза Наталия Еллис от организацията „Втори дом“ в Пловдив, която вече месеци помага за настаняването и интеграцията на бягащите от войната в Украйна.

Нужни са вода, готова храна, дълготрайни консерви, медикаменти от първа необходимост, храна за животни, еднократни прибори, ръкавици, чували, ботуши“, допълва Еллис.

Решението да помогнат се ражда след разговор с българка от Каравелово, която през месец март ѝ помага със събирането на лекарства за Украйна.

„Тя ми изпрати видео от своето село… и аз се събудих сутринта с една мисъл – поне ще пробваме да помогнем. По телефона разбрах, че в момента вода и храна са най-нужни, а на място ще се разберем и за другото. Написах го в групата на „Втори Дом“ и нашите жени се включиха, както и познати, доброволци“, допълва Наталия Еллис.
За Каравелово и другите пострадали села организират помощ и украински бежанци от Варна – „на пет часа път“, посочва Рамон Куваев – живеещ от няколко години в България украинец, който след началото на войната в родината му, навъртя десетки хиляди км, осигурявайки храна и неща от първа необходимост на настанените в различни бази и хотели бежанци у нас.

„Понеже десетки българи от края на февруари съдействаха и продължават да ми съдействат да помагам на украинците, не можахме да не дойдем тук. Отделих определена сума от своята заплата и купих малко храна и вода за пострадалите. Селата Слатина, Богдан и Каравелово са най-засегнати – над 10 хиляди кв.м. дървен материал за изнасяне от селищата и над 10 хиляди кв.м. кал за разчистване от домовете.

Почти всички домакини са възрастни хора, и най-много им липсват доброволци. Няма много време за това, понеже калта изсъхва и става почти невозможна за изнасяне“, обяснява в пост Куваев.

Доброволчески кампании в подкрепа на пострадалите от Карловските села организираха още организации като „За доброто“, „Гората.бг“, „Предай Нататък“, Национална асоциация на доброволците в България и др.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Климатолог с тревожни новини, ето каква зима ще има в България
Next: Навръх 6 септември Слави разкри най-съкровените си тайни и заговори за смъртта си! Ето истината за Доган

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.