Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е истина къде живее Калин Евтимов от Бригада нов дом и каква е жена му
  • Новини

Не е истина къде живее Калин Евтимов от Бригада нов дом и каква е жена му

Иван Димитров Пешев март 10, 2024
sdfvkdfskbfgbgfblgf.png

Новият сезон на „Бригада нов дом“ – шести поред, стартира с нова бригада, начело на която е Калин Евтимов, познат на зрителите от „Фермата“ 8. Макар атрактивният майстор да има множество почитателки, категорично отбива мераците им, тъй като е женен и дори се радва на 5-годишна дъщеричка.

Семейството му живее в с. Долна Диканя, където редовно посреща приятели и организира весели сбирки.

Признава, че животът в малко населено място му е сбъдната мечта. Пътува да София по работа, но иначе обича да се наслаждава на спокойствието. Съпругата му е украинка, но двамата се запознават в Кипър, много преди войната. Година след първата им среща, сключват брак. След старта на войната в Украйна, новата звезда от „Бригада нов дом“ успява да изтегли всички близки на съпругата си в България.

Новият екранен партньор на Мария Силвестър сформира първата си бригада под влиянието на свой приятел, който е специалист по вътрешни ремонти. В момента работят заедно с баща си. Разкрива, че бригадата му се състои от 6 човека и всички те участват в предаването, като всеки от тях е силен в своята област.

Не мисли дълго върху поканата да участва в предаването „Бригада нов дом“, тъй като е убеден, че това ще му донесе само позитиви. Разкрива, че с Мария Силвестър се сработили отлично, тъй като тя също участвала активно не само като водеща, а и организационно. Съдействала в екстремни ситуации, търсела доброволци и се ангажирала с доставките на материали.

Най-интересен за него е проектът, в който от старо училище, трябвало да направят дом за 5 дни. Мисията е изпълнена успешно, а това, че имат кемпер, който е емблема на предаването, много им помага. Мария влиза в ролята на шофьор.

В личен план Евтимов признава, че съпругата му е най-голямата му подкрепа. Именно тя го насърчила да участва във „Фермата“, което му носи по-широка популярност. Твърди, че ще помни до края на живота си това преживяване и е доволен, че стигнал почти до финала. Там намерил и приятели, с които са близки и до днес.

В аграрното предаване той показа освен добро сърце, интелект и огромни качества на балансьор сред всички интриги и скандали в стопанството. Макар да не успя да спечели, натрупал ценен опит, който му носи само позитиви.

В свободното си време обича да ходи на риболов и да кара мотори. Старае се да пътува със семейството си по света и у нас.

Имат много покани за гостуване през лятото от хора, на които са успели да помогнат с нов дом. Умората от снимките, които били много динамични, я усетили чак накрая, когато приключили.

След приключването на работата си по последния сезон на „Бригада нов дом“, си взима едномесечна почивка, за да се възстанови и да се зареди със сили за нови предизвикателства.

Continue Reading

Previous: От 1000 до 10 000 лв. за килограм черен трюфел: България е най-големият производител в Европа
Next: Ако прахосмукачката дърпа слабо: НЕ купувайте нова, ето какво да направите и ще е като нова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.