Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Не е нужно да купувате дафинов лист: Можете да го отглеждате у дома и да ви носи здраве и късмет
  • Без категория

Не е нужно да купувате дафинов лист: Можете да го отглеждате у дома и да ви носи здраве и късмет

Иван Димитров Пешев февруари 12, 2025
Screenshot_10

Отглеждането на растения у дома може да бъде забавно хоби. Казахме ви кой сорт домати е специално създаден за балкона.

Сега ще ви разкажем как да отгледате у дома ароматна и популярна подправка – дафинов лист.

Това е не само популярна подправка, но и красиво декоративно растение. С подходяща грижа Laurus nobilis се чувства страхотно в саксия.

Условия за отглеждане на дафинов лист у дома:

Осветлението трябва да е ярко и дифузно. През лятото може да се изнесе на балкон или тераса, но трябва да се избягва пряката слънчева светлина.

Оптималната температура за лавровиша през лятото е 21-25°C. През зимата е по-добре да се държи на хладно (5-10°C).

Поливането трябва да бъде редовно и изобилно, особено през лятото. През зимата поливането трябва да е умерено, така че почвата да остане леко влажна.

Почвата за лавър трябва да е лека, пропусклива, с неутрална или леко алкална реакция (pH 6,5-7,5). Важно е да избягвате тежка почва, която задържа вода за дълго време.

При младите растения презасаждането се извършва веднъж на 2 години, при необходимост презасаждането.

Торенето се извършва в периода на активен растеж (от март до октомври). Подхранвайте веднъж месечно с универсални торове.

Подрязването трябва да е редовно. Оформете короната по желание и използвайте листата в готвенето.

 

Дафиновият лист е много добре позната подправка, известна на хората по цял свят. Добавя се към много ястия, включително десерти, а заедно с това е един от най-застъпените широкоспектърни природни лекове за диабет, ставни заболявания, стомашни и кожни оплаквания. Растението може да се отглежда в домашни условия в саксия, но е доста придирчиво и изисква специални условия и грижи.

Почва и поливане

Дафиновият лист изисква почва, която е влажна и добре дренирана, но преполиването води до загниване на корените, затова поливането е нужно да бъде много добре премерено. Добавянето на пясък и ситни камъчета е добра идея, за да подпомогне дренирането. Компостът също се препоръчва, за да захрани почвата.

 

Тези дръвчета, които се гледат в саксия, изискват повече вода от тези, които са в градината. През студените месеци нуждата от поливане намалява.

Саксията е добре да се постави в помещение на 22-26 градуса, с добра въздушна влажност. Добре е при нужда стъблото на се пръска с вода 4-5 пъти на ден в рамките на 2 седмици, особено в началото на засаждането.

Светлина

Взискателно растение като дафиновия лист може да се отглежда до северен прозорец, но при повече светлина расте по-буйно. Не понася температури под 5 градуса под нулата, затова през зимата е нужно да е вкъщи.

Размножаване

Лаврово дръвче може да се размножи със семена, но събирането им е проблематично. Затова резниците са по-добър вариант. Добре е да се изберат филизи с 3-4 листа. Най-добре се захващат в началото на пролетта. За вкореняване най-подходящи са саксии с диаметър 10-12 сантиметра, с рохкава и плодородна почва.

Засаждането се прави като се поставя филизът във вертикално състояние на дълбочина 3,5 сантиметра и се притиска почвата, за да се закрепи. Отгоре се слага слой пясък около 4 сантиметра.

Растеж на дафиновия лист

 

След около месец растението образува корени. Добре захванатото дръвче достига 10-12 сантиметра и тогава върхът му трябва да се прекърши. То се разклонява и образува красива картина. Преместването му в друга саксия трябва да става на 3-4 години, като всеки път тя трябва да е по-голяма с 3-4 сантиметра в диаметър.

Киселата почва е предпочитаната и затова се смесва с 10-15 грама гасена вар при пресаждане.

Резитба се прави в началото на лятото като в първите дни на юни се режат младите филизи.

Continue Reading

Previous: Съпругът ми отново закъсняваше от работа, затова отидох да посетя майка си – замръзнах, когато чух странни звуци, идващи от спалнята ѝ.
Next: Попиляха Пъдев след този ход в Кой да знае, ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.