Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не е това, което виждате по БТВ, казвам истината за Фермата, обяви Станислав
  • Новини

Не е това, което виждате по БТВ, казвам истината за Фермата, обяви Станислав

Иван Димитров Пешев октомври 11, 2023
fdsafgsfhreterter.png

Актьорът, режисьор и играч на покер Станислав Дойнов се постара да обясни странното си и на моменти откровено грозно поведение във „Фермата“ след отпадането си от формата.

Той са появи в ефира на bTV и се постара да изглежда максимално невинен.

Основната му теза е, че хората не бива да приемат „Фермата“ и това, което виждат от участниците в нея прекалено на сериозно.

 

 

„Това е игра, вътре си влязъл и се забавляваш.

Има неща, които в реалния живот няма да ги направиш, позволяваш си неща…

И хората го приемат много сериозно, все едно е истинския живот и ние сме такива и в него“, обясни Станислав.

 

Както търсеше начин да изкупи глупостите си пред зрителите, повечето от които никак не го харесаха, така синът на актьора Сашо Дойнов за пореден път „настъпи“ Петър.

Дали защото и двамата са актьори или по друга причина, Станислав пак каза, че за него предпочитанията на Петър към мъже или жени са 50/50.

Словесната разправа на актьор с актьор изобщо не се ограничи само до това.

Станислав разкри истинското лице на Петър

„Петър вътре се държа безобразно, той навънка е душа.

Ние колко пъти се видяхме навънка, той е съвсем различно момче.

Петър е много готин човек, интелигентен.

Обаче се беше пренавил да играе играта.

Беше минал на някакви обороти, невъзможни за другите.

Той можеше да говори с пет човека едновременно, без да дава на никого думата“, заяви отпадналият фермер.

 

„Абе продължава да ми е 50/50, но е готин човек“, заяви отново Станислав за Петър, закопавайки като за последно съотборника си.

„Влязох във „Фермата“ не толкова за първото място, а да овладея себе си.

Там има страшно много дразнители и да успея за издържа да не скоча да се бия с някого – независимо дали той ще ме набие или аз него, за мен е страшно постижение“, заяви за десерт Станислав Дойнов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цялата истина за Албена Ситнилска от Игри на волята, скрития телефон и продуцентите
Next: Зрителите в паника: Какво се случва с Лора Крумова?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.