Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не знаех, че лукът лекува толкова много болести: По-добре от хапчетата
  • Новини

Не знаех, че лукът лекува толкова много болести: По-добре от хапчетата

Иван Димитров Пешев април 23, 2023
luukkaskdaksdkasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Лукът лекува много болести и то по-добре от хапчетата

Защо всеки път отиваме в аптеката, въпреки че можем да отидем в кухнята? Вярвате или не, от векове хората са използвали лука за лечение на почти всички възможни болести.

С какво толкова е специален лукът? Този лютив зеленчук е богат на сяра, което му придава изключителни антибактериални и антисептични свойства. Сярата го прави идеално средство за хомеопатично лечение.

Успокоява синусите Можете просто да наведете главата си назад и да поставите на носа си парчета лук. Или можете да го нарежете, да го поставите в чиния, да покриете главата си с кърпа и да вдишвате миризмата на този зеленчук. Да, процедурата не е най-приятната, но изчиства носа перфектно!

Успокоява кашлицата Направете си сироп за кашлица у дома. За тази цел вземете 1 глава червен лук, 1/2 глава чесън и по 1/2 чаша кафява и бяла захар. Всички съставки се смесват в блендер и се заливат с чаша мед. Плътно затворете капака и го поставете в хладилника за 8-12 часа. След това можете да го пиете – по 1 чаена или 1 супена лъжица. Сместа е неприятна на вкус, но помага моментално.

Облекчава гаденето Ако изведнъж се почувствате зле и имате лук под ръка, веднага се заемете. Разрежете лука наполовина и прикрепете всяка част към подмишниците. Задръжте ги там за няколко минути. Гаденето ще отмине.

Спиране на кървенето Ако сте се порязали и не знаете какво да правите, прикрепете марля към раната, в която сте поставили няколко парчета лук. Кръвта ще спре. Ако повтаряте тази процедура често, раната ще заздравее по-бързо.

Елиминира неприятната миризма по краката Лукът има мощни противогъбични свойства.

И ако краката ви излъчват специфична миризма, когато свалите обувките си след дълъг ден, тогава имате гъбички. Разтрийте краката си с лук за десет минути и след това ги изплакнете с топла вода. Ако е възможно, повтаряйте тази процедура три пъти на ден. Миризмата ще изчезне буквално за 2-3 дни.

Ухапвания от комари Ако кожата ви сърби всеки път, когато ви ухапе комар, просто прикрепете парче лук към мястото, където ви сърби. И всичко ще отмине.

Елиминира ушната инфекция Всеки, който някога е изпитвал болка в ушите, знае колко неприятно е това. Обикновено, за да се отърве от болката човек е готов на всичко. Защо тогава да не сложите парче лук в ушите си? Има противовъзпалителен ефект. Ако страдате от мигрена, повторете тази процедура преди лягане. Нека лукът остане в ушната мида до сутринта.

Лекува акне Средствата, които елиминират черните точки и акнето са доста скъпи. Ето една алтернатива: смесете един нарязан средно голям лук и 1/2 чаша мед. Оставете сместа на слаб огън, докато се превърне в гъста паста. Нанесете я върху онези участъци от кожата, където редовно се появява акне.

Предотвратява загубата на коса Сярата, която, както казахме, се съдържа в лука, предотвратява загубата на коса. Така че, първо изстискайте сока от лука, а след това, когато се измиете, обилно полейте с този сок главата. Миризмата леко се премахва с шампоана, но корените на косата са значително заздравени.

Намалява белезите Това, разбира се, е чудо, но хирургическите белези могат действително да станат по-малко забележими с помощта на лука. Просто редовно го втривайте в кожата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жeнa нa 44г: Имaм няĸoлĸo ĸpeдитa, нe мoгa дa ги въpнa, ĸaĸвo дa пpaвя? Moля зa cъвeт
Next: Татко-мечта и съпруг от класа: Падна тайна за сина на Краси Радков

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.