Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не искам да се оплаквам. Благодарен съм!: Закуска мечта в родна болница, народът изригна
  • Новини

Не искам да се оплаквам. Благодарен съм!: Закуска мечта в родна болница, народът изригна

Иван Димитров Пешев ноември 1, 2023
xdfgdfsgdbvcbcvb.png

Снимка на хапване в родна болница привлече огромно внимание в социалните мрежи. Причината? Храната, която много граждани не намират за задоволителна. Случката е споделена от гражданин в една от групите на Велико Търново във Facebook. На кадъра се виждат две филийки, които са намазани с масло, а по тях се виждат и тънки-тънки ивици сладко, предава ГласНюз.

„Конфитюр няма за две филии“, констатира Павлин М. -мъжът, който споделя за ситуацията. „Не искам да се оплаквам. Благодарен съм!“, допълва той.

За отрицателно време случката добива огромно внимание в мрежата. Реакциите са стотици, а коментарите – десетки. Много граждани са възмутени от рациона. Те не го намират за достатъчен, като изказват бурно възмущението си. Някои споделят своя опит с медицинската храна, който не е еднозначен. Някои са попаднали на богати порции, но други на по-оскъдни.

Не липсват и граждани, които се хвърлят да защитават „филиите с конфитьор“. Вижте някои от мненията на великотърновци:

„Това е, защото трябва да ти дадат една филийка. Ако е една, ще стигне и маслото и конфитюра“, къде сериозно, къде с ирония пише Момчи Б.

„Не знам да се смея ли да плача ли“, чуди се Михаела Д.

„в България сме ей, трябва да се гордеем с това!“, иронично добавя Маргарита М.

„И за вечеря още 2 филии?“, чуди се Магдалена С.

„И като прочета коментари, че и на толкова трябва да сме благодарни, ми става зле“, отбелязва Елизабет В.

„Капризи в къщи – има всичко. Стойте си у дома“, пише Атанаска И.

„Така ще е! Като не сте единни…“, смята Станислав Н.

„Честно казано след няколко дни глад преди и след операция тези филии бяха най-вкусното нещо! Изглежда трагично извадено от контекста, но всъщност такива пакетчета с масълце и конфитюр ги има и по хотелите. Сменете гледната точка“, пише Мария Д.

Вижте и цялата публикация на Павлин М.:

„#Стефан #Черкезов. По здравна каса – толкова. Конфитюр няма за две филии… За жалост, не са виновни лекарите, а тъпата здравна система.Не искам да се оплаквам. Благодарен съм!“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ оферта: Бългapия Eъp пуска евтини промо билети до три дестинации
Next: Оставаш без кола и мотор, ако бръмчи над позволеното

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.