Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не могат да погребат убития студент Цветомир Генов, в България го водят жив
  • Новини

Не могат да погребат убития студент Цветомир Генов, в България го водят жив

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
dvdfshdfhfgh.png

Млад българин, който бу убит на Острова, не може да бъде погребан у нас.

20-годишният българин Цветомир Генов, който загина преди малко повече от месец след нападение с нож в Гейнсбъро Клоуз, Великобритания, не може да бъде погребан у нас. Причината са бюрократични проблеми в страната ни.

Обвиняем за убийството на Цветомир е 25-годишният Морис Джоунс. Очаква се той да се яви в Кралския съд в Солсбъри за предварително изслушване на 14 декември. Родителите на жертвата обаче срещат проблем да погребат сина си в България.

„Ние не можем да го обявим за починал. Няма смъртен акт в България. В Англия е починал, защото има временен смъртен акт, но в България той е още жив“, обясни Деян Генов, баща на жертвата, предаде bTV.

Според бащата на Цветомир бюрократични и законодателни проблеми спъват желанието им да осигурят последен дом на сина си в България, защото докато тече разследване за убийството в Англия, не може да се издаде окончателен смъртен акт, което може да отнеме и половин година.

„За да установят тази смърт в България, трябва да мине аутопсия, а за да направят аутопсия, трябва да се заведе следствие от прокуратурата, за да може те да дадат инструкции да му се направи аутопсия“, посочи Генов.

От общинското предприятие „Гробищни паркове“ отговориха, че в България не може да се издаде смъртен акт въз основа на такъв предварителен документ, а погребение може да бъде направено единствено след като има издаден акт за смърт.

От там заявиха също, че са изпратили писмо до ГРАО, с което искат в спешен порядък да им бъде отговорено дали Цветомир Генов може да бъде погребан с документа, издаден от Великобритания.

От общинското предприятие казват, че до този момент не са имали подобен случай и уточняват, че ако не получат разрешението, то ще трябва тялото да се съхранява в камера, докато не се получи окончателният смъртен акт, пише dunavmost.com.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сензация: Разбра се кой печели Игри на волята
Next: Огромна трагедия разтърси страната ни! 20-годишен футболист загина в тежка катастрофа

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.