Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не мога да се нарадвам – грозната паяжина от спукани капиляри изчезна! Краката ми изглеждат перфектно и вече с гордост ги показвам!
  • Новини

Не мога да се нарадвам – грозната паяжина от спукани капиляри изчезна! Краката ми изглеждат перфектно и вече с гордост ги показвам!

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
raraszshast.png

Спуканите капиляри – един от най-честите проблеми на жените. Те не само изглеждат неестетично, но могат да станат повод за комплекси и неувереност.

За основна причина за спуканите капиляри се считат слабите кръвоносни съдове.

Лошата новина е, че неудобните обувки, твърде честото носене на токчета, бременността, както и други фактори могат да направят проблема по-лош и да доведат до разширени вени.

Не изпускай тези оферти:

Предлагаме ви отдавна забравена рецепта за балсам, който помага да се премахне грозната паяжина на спуканите капилярчета и възстановява красотата на кожата.

Как да премахнете спуканите капиляри

ЩЕ ВИ ТРЯБВАТ:

  • 40 мл екстракт от див кестен
  • 40 мл тинктура от кестен
  • 10 капки етерично масло от розмарин
    кестени

ПРИГОТВЯНЕ:

  1. Сложете в стъклен буркан обелени плодове кестен и ги залейте догоре с вода.
  2. Плътно затворете буркана с капак и оставете на слънце в продължение на 3 дни.
  3. След това сложете буркана на тъмно място и го оставете там още 40 дни.
  4. Когато инфузията е готова, смесете я с екстракта от див кестен и етеричното масло от розмарин.
  5. Разклатете буркана – балсамът е готов!

Изключителните свойства на кестеновата тинктура се дължат на факта, че  екстрактът от кестен   подобрява микроциркулацията на кожата, укрепва кръвоносните съдове, стимулира снабдяването с кислород на клетките и помага за отделяне на остатъчните продукти.

Важно е да се помни, че за да се укрепят отслабените стени на кръвоносните съдове, трябва да сме сигурни, че консумираме достатъчно количество животински протеини и витамин С.

В същото време се опитвайте да избягвате храни, съдържащи захар и мазнини, тъй като те могат да причинят различни възпаления в организма и отслабват стените на капилярите.

Опитайте се да се възползвате от тази рецепта и резултатът ще бъде забележим в рамките на няколко дни. Кажете на приятелите си за лечебните свойства на балсама – никой не е застрахован от появата на разширени вени!

Continue Reading

Previous: Почувствала се странно, когато ѝ дали бебето-Месец по-късно поискала ДНК тест!
Next: Събрах погледите на съседите вчера: вързах сапуна на вързопчета и хоп, в градината! По-бърз резултат не бях виждала

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.