Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не подарявайте откъснати цветя – така дарявате мъка. Съветите на Ванга
  • Новини

Не подарявайте откъснати цветя – така дарявате мъка. Съветите на Ванга

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
vangasuveticvetq.jpg

Баба Ванга се смята за най-голямата пророчица на хилядолетието. Тя беше жена, която възприемаше света различно и по-добре от останалите.

Има хора, които вярват, че това е част от висша сила и знание. И можем само да благодарим на Ванга, че ни остави важни съвети и прогнози.

Препоръките на Ванга

Има два вида болести: някои се лекуват от баби, други от професори. Познаването на точната диагноза е най-важното за лечението.

Пийте често чай от плодове и растения. Те са чисти и са източник на здраве. Яжте варено жито и пийте вода поне веднъж седмично, за да прочистите тялото си и да поддържате силите си.

Не спете на пода или близо до земята. В ниското съществуват, които могат да ви повлияят.

Светът е започнал с билки и ще завърши с билки. Но билките лекуват само онези хора, които живеят сред тях. Всеки трябва да се лекува с билките около себе си.

Не се страхувайте от болести – имайте вяра. А най-здравият, ако няма вяра, ще умре. Медицината прави чудеса, но Бог също прави чудеса.

Не прекалявайте с торовете и химикалите. Храната се отрава, а природата вече се задушава.

Природата знае кой и как да лекува. Четете езика на природата – Бог говори чрез него.

Защо пушите? Ако беше хубаво, и мъжете, и жените щяха да имат комини на главите си! Отървете се от тютюна, живейте по-дълго и без болести.
Ванга за цветята

Цветята са живи същества, те излъчват енергия, дават сила. По начина, по който растат в къщата, ще разберете дали в нея има любов и хармония.

Не подарявайте откъснати цветя – това носи мъка на хората. Оскубаното цвете плаче като малко дете.

Лекарствата затварят вратата, през която природата може да проникне чрез билките и да излекува болното тяло. За всяка болка има лек.

Не берете цветя! Всяко цвете е като слънцето. Когато ги гледате и им се възхищавате, получавате такова облекчение като от слънцето или след баня. Когато ги откъснете, не забелязвате как плачат.
Ванга за земята

Земята е нашата майка. Пазете я, уважавайте я. Земята ни храни, но понякога ни наказва. Тя може да наказва много строго …

Като отравяте земята, захранвате потомството си с отрови и след това идвате и се оплаквате. Разберете, че докато ядете отрова, ще страдате.

Земята е жив организъм. Не я ядосвайте! Научете нейния език и закони и ги следвайте, за да живеете по-дълго и по-добре. Ако внимавате с това, ще получите много. Ако ядосате земята, тя ще ви накаже, защото е по-силна от вас.

Бъдете щастливи и вярвайте в себе си!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 62-годишен софиянец откри портмоне пълно с пари в магазина и не го върна! Вижте само какво го сполетя преди малко
Next: Зрителите слисани от позата от Първичен инстинкт на Натали Трифонова по БТВ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.