Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не помня баба да е боледувала. Наскоро открих тайната й в малка пожълтяла книжка – 11 бабини хитрини за лечение на всичко
  • Новини

Не помня баба да е боледувала. Наскоро открих тайната й в малка пожълтяла книжка – 11 бабини хитрини за лечение на всичко

Иван Димитров Пешев януари 2, 2023
basbasgasdd.png

Когато бях на 3-4 години, ме ухапа голям паяк. За щастие, малкото животно не беше отровно и не се стигна до болница, но със сигурност не беше забавно.

Бързо забравих за болката и до ден днешен си спомням само едно нещо: майка ми използва домашно лекарство – нещо странно с картофи, които е научила от  нейната майка. То чудодейно отстрани подуването и аз продължих да играя.

Може да звучи странно, но от собствен опит мога да кажа, че ако разрежете суров картоф и приложите компрес върху отока, на следващата сутрин се събуждате само с лека и безболезнена бучка.

Изключителни домашни средства за лечение на всичко

1. Артрит.

Накиснете стафиди в джин за една нощ (или докато напълно попият джина), след което хапвайте по 10 плода на ден.

Не изпускай тези оферти:

Не се притеснявайте, че ще се напиете, а витамините, които се съдържат в гроздето, и противовъзпалителния ефект на плодовете от хвойна в джина могат да помогнат за намаляване на възпалението и облекчаване на болката .

2.

Лош дъх.

Вместо да премахвате  лошия дъх с помощта на дъвка, подъвчете малко магданоз или целина.

Това ще почисти зъбите и ще освежи дъха. А билките подобряват и храносмилането !

3. Болка в ухото.

Стиснете лимонов сок върху памучен тампон или памук и внимателно намажете ухото отвътре.

По този начин ще  възстановите рН-баланса и ще неутрализирате бактериите .

4. Плешивост.

Сварете в тенджерка малко коприва или хвощ и с отварата измийте главата си.

Тези растения са богати на силициев диоксид , който може да ви помогне да укрепите корените на косата.

Бъдете внимателни да не прекалявате, защото големите количества силициев диоксид могат да имат токсичен ефект върху бъбреците.

5. Менопауза

Ямсът (мексикански сладък картоф ) ще допринесе за поддържане нивата на вашите хормони поради голямото количество на витамин А и антиоксиданти, както и свойството му да  понижава холестерола .

Редовно консумирайте този продукт.

Само не забравяйте да си купите истински ямс вместо просто сладки картофи.

6. Мазоли.

За да размекнете загрубялата кожа , смесете малко червени лакрицови бонбони «Red Vines» с малко количество вазелин. След това намажете мястото.

7. Морска болест и гадене.

Усещането за световъртеж се влошава, когато започне да се произвежда твърде много слюнка.

В този случай ще помогне танинът, съдържащ се в маслините.

8. Инфекции на пикочните пътища.

Добавете в чаша вода една малка щипка сода за хляб. Содата ще създаде алкална среда в пикочния мехур и на бактериите ще бъде по-трудно да се размножават там.

9. Добро храносмилане.

Чувствате подуване на корема след добра вечеря?

Яжте за десерт съдържащите много фибри сушени кайсии – те са богати на калий и не е нужно да разкопчавате най-горното копче на панталоните си.

10. Брадавиц

Покрийте брадавицата с лента от скоч или изолирбанд и ще „заглушите“ вируса. Понякога е достатъчно да го правите само за няколко дни.

11. Ухапвания от паяк.

Както ви разказах, това е лично изпробвано! Картофите не само има противовъзпалителни свойства , но също така ще предпазят кожата от изсушаване и дразнене.

А вие какви домашни бабини средства знаете? Кажете ни в коментарите!

Continue Reading

Previous: Баба Ванга приживе разкри 5 неща, които привличат кавги и болести! Ето какво е казала
Next: Когато родих дъщеря си, плаках от щастие, а лекарите ми казаха да се откажа от нея: Ето как изглежда след 15 години

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.