Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не почвайте работа под 1900 лева заплата, скочи КНСБ
  • Новини

Не почвайте работа под 1900 лева заплата, скочи КНСБ

Иван Димитров Пешев октомври 25, 2023
knbsndnewtkggdg.png

Инфлацията не се бори с табелки. Пенсионерите знаят най-добре къде са промоциите. Кампанията няма да помогне. КЗК трябва да изсветли ценообразуването от началото до края. Това заяви пред БНТ главният икономист на КНСБ

Любослав Костов по повод на идеята на правителството големите вериги да предлагат стоките с най-ниски цени. По думите му веригите няма да имат против, но така не се бори инфлацията.

1427 лева са необходим за един работещ сам живеещ човек.

Българите продължават да бъдат най-бедната нация в ЕС, посочи Костов.

„Нарастването на доходи номинално не могат да догонят ръста на цените.

В последната година и половина нашата инфлация беше с около 30% по-висока от средноевропейската и в момента стоките от малката потребителска кошница, които присъстват на трапезата ни, като стойност са на ниво близко до това в Германия, Франция, Испания.

Яйцата са най-скъпи в ЕС в България“, добави той.

„Инфлацията е единственото наказание на цялото общество без никакво законово основание, тъй като всички го понасяме с изключение на финансовия министър, който в условията на висока инфлация събира повече приходи в хазната.

Това се случи последните две години“, посочи икономистът.

Докато приходите в бюджета номинално са нараствали, политиката по доходите е изоставала, което е отстъпление на държавата.

„Държавата отстъпи от своите функции в политиката по доходите в ключови сектори като здравеопазване, социални дейности, култура“ подчерта Костов.

С много емпирични и научни изследвания през последната година беше доказано, че 2/3 от инфлацията у нас е привнесена отвън, а 1/3 е резултат от геополитически фактори и цените на световните пазари, заяви той и уточни: „Инфлация на търсенето в България няма. Инфлацията в България в последно време е инфлация на предлагането“.

Икономистът посочи, че бизнесът казва, че има недостиг на над 200 000 работни места, което означава, че трудът трябва да поскъпне.

„Ерата на евтината работна ръка приключи. Под 1800-1900 лева бруто човек не трябва да се навива да работи някъде. Крайно време е един работодател да влезе в затвора, че не плаща осигуровки и че дава пари в плик“, категоричен бе синдикалистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гатьо от Игри на волята каза цялата истина за Алексей Петров
Next: Цитиридис изхвърча от Би Ти Ви? Този път нещата са сериозни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.