Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не се отказват: Нова секира за старите коли, ето как ще ни накарат да ги изоставим
  • Новини

Не се отказват: Нова секира за старите коли, ето как ще ни накарат да ги изоставим

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sdfbfgbfdbgfnghjhkhj.png

Центърът на градове с над 100 хил. души да бъде забранен за стари автомобили, предлагат от Министерство на иновациите. Новите правила ще важат за селища с население над 100 хил. души. Забраняват определени зони за автомобили с екологична категория Евро 3 или по-ниска

По-малките градове със забрана по желание

Влизането на стари автомобили в центъра на големите градове ще бъде забранено. Това предвижда проект на изцяло нов Закон за насърчаване на електрическата мобилност, който е подготвен от Министерство на иновациите.

В законодателната програма на правителството е предвидено новият закон да бъде внесен в Министерски съвет през март. Проектозаконът предвижда в градовете с население над 100 хил. души задължително да бъдат въведени зони с ниски емисии, на чиято територия е забранено или ограничено влизането на автомобили с екологична категория Евро 3 или по-ниска. Това означава забрана за всички леки автомобили, произведени до 1 януари 2005 г.

В България градовете с над 100 хил. души са шест – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях ще трябва да бъдат въведени зони, забранени за стари автомобили, ако има високи нива на замърсяване спрямо утвърдените норми за вредни вещества във въздуха. За по-малките градове въвеждането на зони, забранени за стари коли, ще бъде по желание.

От проектозакона не става ясно, дали забраната на старите автомобили ще важи само в дните, когато има голямо замърсяване, за определени периоди от годината или целогодишно. В момента въвеждането на такива зони и по желание на отделните общини и такава зона има само в София.

 

От 1 декември миналата година до 1 март 2024 г. в центъра на столицата беше забранено влизането на бензинови автомобили с екологична категория Евро 2 или по ниска, тоест произведени до 1 януари 1996 г., и дизелови коли с екологична категория Евро 3 или по-ниска, тоест произведени до 1 януари 2002 г.

 

Глобени граждани за влизане в центъра на София със стара кола нямаше, но е планирано с годините да бъде разширявана както забраната за колите, които не могат да влизат в центъра, така и периметърът, за който ще важи забраната.

Проект
Забрана и за автомобили на живеещите в центъра

Забраната са старите коли в центъра на София при изминалата зима не важеше за автомобили, които са собственост на хора, живеещи в зоната на действие на забраната. Но в проекта на нов Закон за насърчаване на електрическата мобилност такова изключение за хората, живеещи в забранителните зони, не е предвидено.

В проектозакона са предвидени мерки за насърчаване поставянето на станции за зареждане на електромобили, но не са предвидени мерки за стимулиране на хората да купят кола на ток (освен възможност за безплатно паркиране). Същевременно има редица предложения за ограничаване използването на стари автомобили, вдигане на данъците за тях и въвеждане на допълнителна такса за първоначална регистрация на автомобил на бензин или дизел, без значение дали е нов или употребяван.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Става все по-ясно: Ето с това грандиозно шоу bTV ще замени Фермата
Next: Не е за вярване колко пари профука столичанин за цветя за 8 март

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.