Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Не съм градинар, но съседът ми показа как да вкореня розата във вестник, чрез метода на бурито, стана фантастично
  • Новини

Не съм градинар, но съседът ми показа как да вкореня розата във вестник, чрез метода на бурито, стана фантастично

Иван Димитров Пешев февруари 17, 2024
dfvbfdbkdfkbfgbkgfb.png

Ако сте запален градинар, сигурно сте се опитвали неведнъж да захванете роза от резници. Но обичайното рязане и вкореняване директно в почвата не дава такъв ефект, както чрез метода на буритото.

Бурито всъщност е мексиканско ястие, в което пълнежът е увит в питка. Ще направим нещо подобно, само че с резници от роза и вестник.

Този метод се използва широко в САЩ, а за първи път в Европа е въведен от австралийски търговски разсадници. И така:

Резниците за рози не трябва да са по-тънки от молив, дори е по-добре, ако са по-дебели. Те също така трябва да са с дължина 15-20 см. Такива резници съдържат много захари за развитието на корените, особено предвид липсата на листа – тях трябва да отстраним, заедно с листовите стъбла. Долният край на резниците се отрязва както винаги под пъпка, а горната част – между две пъпки.

Така приготвените резници внимателно се проверяват за болести и щети. Ако дори на една от тях има следи от мухъл или болест, тогава има шанс всички резници да се влошат по време на съхранението. Затова изхвърлете всички подозрителни резници.

След това вземете вестник, за предпочитане голям, обикновена найлонова торбичка и вода. Съберете резниците в пакет и внимателно ги обвийте във вестника, така че те да са затворени от всички страни. Някои градинари предпочитат да полагат тънък слой мъх по цялата им дължина – обикновен горски мъх, който „регулира“ добре снабдяването с вода на издънките.

Полученият пакет трябва да се навлажни с вода, но без да се мокри прекалено. Можете да намокрите кърпа, леко да я изстискате и да обвиете пакета в нея. А можете просто да поръсите с вода, за да се овлажни целият вестник. Ако е твърде мокър, оставете водата да се оттече.

След това поставете пакета в плик. Така увитите резници трябва да бъдат поставени на тъмно и хладно място с температура от + 18 градуса, приблизително. Като цяло началото на коренообразуването (т.нар. калус) отнема от 3 до 4 седмици. Затова проверявайте пакета веднъж или два пъти седмично.

Прегледайте резниците, някои може да започнат да гният, при други на крайния етап не се образува калус – изхвърлете всички такива резници. Но основно, ако сте преценили добре влагата и температурата, няма да изхвърлите много резници.

Всички издънки по различни начини и по различно време дават калус, млади корени, но ако има резници вече с корени, тогава те могат да бъдат засадени. Тъй като вкореняването се прави в началото на пролетта, до пускането на коренчета земята вече е достатъчно затоплена за засаждането им.

Засаждаме както обикновено, с една пъпка над нивото на земята, всичко останало – под земята. Най-горната част покриваме с парникови или пластмасови бутилки. И така розите се оставят да се развиват бавно до началото на лятото. Не забравяйте при високи температури да поливате издънките. Когато листата се развиват активно, през този период можете постепенно да пускате повече чист въздух, като отстраните бутилката или капака за половин-един час.

Между другото, възпроизвеждането на рози по метода бурито е подходящо и за тези сортове рози, които се възпроизвеждат зле с резници.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-популярното шофьорско приложение Waze с ключова промяна за шофьорите
Next: Дни, преди Денсинг старс: Боряна Баташова с нечувано изказване за покойния Андрей Баташов и брака им!

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.