Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Не съм наркоман, ще съдя Пеевски и Делян Добрев, избухна Кирил Петков
  • Без категория

Не съм наркоман, ще съдя Пеевски и Делян Добрев, избухна Кирил Петков

Иван Димитров Пешев декември 11, 2024
Screenshot_24

Съпредседателят на ПП-ДБ посочи, че винаги е учил децата си, че наркотиците са най-лошият порок

Кирил Петков, съпредседател на коалиция ПП-ДБ, обяви от кулоарите на парламента, че завежда дело срещу Делян Пеевски и Делян Добрев. Той твърди, че причината за този ход е, че двамата народни представители разпространяват лъжи срещу него. Той категорично заяви, че никога не е употребявал наркотици и подчерта, че е баща на три деца. Съпредседателят на ПП-ДБ посочи, че винаги е учил децата си, че наркотиците са най-лошият порок.

По думите на Петков, от ПП-ДБ вече са научили Пеевски, че когато няма демокрация, се влиза в изолация.

„Вече няма политическа партия, която да желае да си говори с него. Няма и институция, която иска да го покани, вчера дори президентът му отказа. Пеевски започва да става господин никой“, подчерта още депутатът.

Петков изтъкна, че Пеевски е усетил, че става г-н „Никой“ и започва да се озлобява от тази слабост, след което започва да „говори простотии“.

„Ще науча Пеевски на урок, че когато се говорят простотии и се правят грешни внушения, за това си има цена“, подчерта той.

Пеевски за Кирил Петков: Не може цялата държава да се занимава с един наркоман, да го пращат в комуна
Съпредседателят на ПП-ДБ допълни, че Делян Добрев е пригласял на Пеевски. Петков отново посочи, че Пеевски има влияние върху всички направления и, за да има правителство, моделът му на управление трябва да бъде отстранен.

„ГЕРБ или си взимат решението и се отказват от Пеевски и неговия модел, или ще видят как България ще отиде заради тях отново на избори“, категоричен беше народният представител.

Той каза още, че ПП-ДБ няма да се откажат от идеята си за равноотдалечен премиер. По адрес на Кирил Петков, той каза: „Наблюдавам едно голямо шоу. Изпитвам искрено съмнение за това, което се случи вчера. Да видим, ако си даде имунитета и това дело влезе в съда, може и да повярвам на действията на прокуратурата“.

Continue Reading

Previous: Скоро се започва! НИМХ огласи кога идват сняг и дъжд
Next: Приятелят ми разбра, че съм бременна и избяга. Родителите ми също не ме приеха и аз започнах да оцелявам, както можех. Но този начин на живот стана фатален за детето ми

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.