Не умирайте с мъртвите. Не забравяйте, че виждаме само едната страна на монетата

Знаете ли, че когато плачете за починалите си близки, вие плачете за вас, а не за тях?

Плачете, защото сте ги „изгубили“, защото ги нямате до себе си. Мислите, че всичко свършва със смъртта. И си мислите, че вече ги НЯМА.

Но ако не са мъртви, тогава къде са те?

Да, те са си тръгнали, или сега са някъде другаде, онова място по-добро ли е от това?

Да, определено онова място е по-добро от това; така че защо страдате, че са си отишли?

Когато приключите с приемането, че те вече „НЕ са тук“, но все още са на друго място, дори по-добро от това, защото са някъде, където вече няма болка или страдание, тогава ще спрете да тъгувате за тях и ще ги върнете в спомените си, за да продължат да ви придружават в радостта от всичко, което сте преживели.

Ако наистина сте ги обичали, ОБИЧАЙТЕ ги ОТНОВО и този път с по-голяма сила, с по-голяма чистота, с повече чувство.

Уважавам болката ви и начина, по който я изразявате. Знам, че плачете и ще плачете без утеха.

Но… днес ви казвам:

Не умирайте с мъртвите.

Не забравяйте, че виждаме само едната страна на монетата (смъртта).

Не гледаме в другата посока; не виждаме прекрасното място от светлина, на което са те.

Ами ако започнем да гледаме на „смъртта“ като на второ раждане?

Второ раждане, през което ВСИЧКИ ще преминем.

Не умирайте с вашите мъртви, почетете ги, като живеете живота си така, както те биха искали от вас.
Оставете ги да се възвисят.
И продължете да живеете.