Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ники Илиев и Саня Борисова се събраха, простиха си
  • Новини

Ники Илиев и Саня Борисова се събраха, простиха си

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
sannnjasjdjasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Заедно са с обща цел – да представят обединени „неспособността на хората да създават трайни и дълбоки връзки и семейства”

5 години след развода и не особено приятната раздяла киното събира отново бившата звездна двойка Ники Илиев и Саня Борисова.

 

Това стана ясно днес в Бургас, след като актрисата представи пред специална общинска комисия идеята си за нов филм, част от който може би ще бъде снимана в морския град.

 

Дали двамата не се опитват да ни дадат урок по изграждане на стабилни семейни взаимоотношения, преценете сами.

Ники и Саня бяха женени до 2018 г., когато се разделиха малко след премиерата на филма на Илиев „Нокаут” и мълвата в София беше, че от тогава досега не си говорят.

 

Днес в Бургас обаче те показаха, че явно са си простили един на друг, поговориха си, смееха се заедно и презентираха новите си идеи за филми не като конкуренти, а като приятели.

И още повече, че във филма на Борисова категорично ще участва бившият ѝ съпруг, стана ясно по време на презентацията.

 

Лентата ще разказва под формата на комедия историите на четири жени, а основната сюжетна линия по ирония на съдбата, която е събрала двойката от реалния живот и на екрана, ще е свързана с „неспособността на хората да създават трайни и дълбоки връзки и семейства”, по думите на сценаристката Саня Борисова.

 

Неясно остава дали това е донякъде вдъхновено именно от брака ѝ с Илиев, или е просто събирателен образ, демонстриращ дупките в модерното общество.

Ники Илиев и Саня Борисова днес се държаха като стари приятели – поздравиха се, побъбриха преди презентациите си и се посмяха заедно

Впечатление обаче прави още, че по разказа на актрисата пред комисията, във филма ще има няколко семейни двойки, които се опитват да поправят отношенията помежду си – символично, особено предвид днешното поведение на бившето звездно семейство в Бургас.

 

Първата продукция, в която двамата бяха заедно на екран, бе българският „сапунен сериал“ „Забранена любов“, който се излъчваше в продължение на няколко години от 2008 г. Там те играеха в ролите на доведени брат и сестра.

Журито от Бургас ще има сложна задача, тъй като Ники Илиев веднъж участва за финансирането от Община Бургас със свой проект и втори път – като част от актьорския състав в продукцията на бившата си жена Саня.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордей се България, публикуваха истината за Иво Кирков – най-младият българин в Менса
Next: Какво ни чака, ако сънуваме любими починали хора: Психолози разгадаха мистерията

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.