Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ники Илиев и Саня Борисова се събраха, простиха си
  • Новини

Ники Илиев и Саня Борисова се събраха, простиха си

Иван Димитров Пешев април 29, 2023
sannnjasjdjasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Заедно са с обща цел – да представят обединени „неспособността на хората да създават трайни и дълбоки връзки и семейства”

5 години след развода и не особено приятната раздяла киното събира отново бившата звездна двойка Ники Илиев и Саня Борисова.

 

Това стана ясно днес в Бургас, след като актрисата представи пред специална общинска комисия идеята си за нов филм, част от който може би ще бъде снимана в морския град.

 

Дали двамата не се опитват да ни дадат урок по изграждане на стабилни семейни взаимоотношения, преценете сами.

Ники и Саня бяха женени до 2018 г., когато се разделиха малко след премиерата на филма на Илиев „Нокаут” и мълвата в София беше, че от тогава досега не си говорят.

 

Днес в Бургас обаче те показаха, че явно са си простили един на друг, поговориха си, смееха се заедно и презентираха новите си идеи за филми не като конкуренти, а като приятели.

И още повече, че във филма на Борисова категорично ще участва бившият ѝ съпруг, стана ясно по време на презентацията.

 

Лентата ще разказва под формата на комедия историите на четири жени, а основната сюжетна линия по ирония на съдбата, която е събрала двойката от реалния живот и на екрана, ще е свързана с „неспособността на хората да създават трайни и дълбоки връзки и семейства”, по думите на сценаристката Саня Борисова.

 

Неясно остава дали това е донякъде вдъхновено именно от брака ѝ с Илиев, или е просто събирателен образ, демонстриращ дупките в модерното общество.

Ники Илиев и Саня Борисова днес се държаха като стари приятели – поздравиха се, побъбриха преди презентациите си и се посмяха заедно

Впечатление обаче прави още, че по разказа на актрисата пред комисията, във филма ще има няколко семейни двойки, които се опитват да поправят отношенията помежду си – символично, особено предвид днешното поведение на бившето звездно семейство в Бургас.

 

Първата продукция, в която двамата бяха заедно на екран, бе българският „сапунен сериал“ „Забранена любов“, който се излъчваше в продължение на няколко години от 2008 г. Там те играеха в ролите на доведени брат и сестра.

Журито от Бургас ще има сложна задача, тъй като Ники Илиев веднъж участва за финансирането от Община Бургас със свой проект и втори път – като част от актьорския състав в продукцията на бившата си жена Саня.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордей се България, публикуваха истината за Иво Кирков – най-младият българин в Менса
Next: Какво ни чака, ако сънуваме любими починали хора: Психолози разгадаха мистерията

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.