Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ники Кънчев потресе България с думите си към майка на участник в Стани богат
  • Новини

Ники Кънчев потресе България с думите си към майка на участник в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
svdfvsfdblkgfbkgfkbgf.png

Много сложен въпрос спъна младеж към мечтаната сума в „Стани богат“. Цветан, който е завършил журналистика седна в стола на богатството. Не че стигна далеч, макар да опита с много приказки да покаже някакви знания, но толкова си може. По-голямо впечатление на зрителите направи отново водещия, който за пореден път според неговите разбирания опитва да предразположи участника.

 

Марияна Дичева е моята майка. Тя е един изключително знаещ и можещ човек. Така представи синчето майка си, която би трябвало да му помогне на въпрос, елементарен за по-старото поколение.

Здрасти Мариянски, Ники Кънчев от шоуто „Стани богат“, как си? Да помогнеш на синчето., фамилиарничи с човек, който не познава и опита да изпъкне на фона на незнаещите.

Тази марка „Булгаррено“ е трябвало да се произвежда в Червен бряг, но се произвежда в Пловдив.

 

Не толкова знанията на участникът възмутиха зрителите, а поведението на водещия.

„Да чуем вЯрния отговор!“ – това е най-малко дразнещото днес. Само един дрогиран или прост човек може да се отнася така фамилиарно към непознати хора – „скъпа“, „Митак“…и върха – „Мариански“ на майката на Цветан.

Най-голямото падение на този червенобрежки селтак с белите маратонки е когато нарече Юрий Гагарин Юрката. Когато ти липсват първите седем години си е за цял живот.

Хора, МОЛЯ ВИ, ТОЗИ ВОДЕЩ ……..?!?!?!?!?!?!?! Особено след Михаил Билалов, това е ….. ?!?!?!?!?!?!?!

 

Според мен, с поредната издънка, с обръщението към жокера – „Мариански“, Кънчев е срам за предаването!

Кънчев, спри се с тези фалшиви импровизации. Прочети дали „само при нас на Балканите“ се избира Спортист на годината!

Някой най-накрая да научи водещия как се държи средно интелигентен човек с непознати – говори се на Ви, а не на Ви и на Ти!!!
И няма дума вЯрни – ограмотете го малко от малко…

Този водещ се компрометира все повече и повече…в желанието си да говори повече отколкото е необходимо, или се опитва да прави хумор, което изобщо не му се отдава, се проваля все по- убедително

Кънчев наистина се олива с фамилиарниченето-как може да се обръща към непозната със „скъпа“ и да й говори на „ти“?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите ликуват: Ето с колко увеличават парите им от 1 юли!
Next: Бог да ни пази: Роден професор съобщи за много тревожна ситуация с българите

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.