Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ники Кънчев потресе България с думите си към майка на участник в Стани богат
  • Новини

Ники Кънчев потресе България с думите си към майка на участник в Стани богат

Иван Димитров Пешев март 16, 2024
svdfvsfdblkgfbkgfkbgf.png

Много сложен въпрос спъна младеж към мечтаната сума в „Стани богат“. Цветан, който е завършил журналистика седна в стола на богатството. Не че стигна далеч, макар да опита с много приказки да покаже някакви знания, но толкова си може. По-голямо впечатление на зрителите направи отново водещия, който за пореден път според неговите разбирания опитва да предразположи участника.

 

Марияна Дичева е моята майка. Тя е един изключително знаещ и можещ човек. Така представи синчето майка си, която би трябвало да му помогне на въпрос, елементарен за по-старото поколение.

Здрасти Мариянски, Ники Кънчев от шоуто „Стани богат“, как си? Да помогнеш на синчето., фамилиарничи с човек, който не познава и опита да изпъкне на фона на незнаещите.

Тази марка „Булгаррено“ е трябвало да се произвежда в Червен бряг, но се произвежда в Пловдив.

 

Не толкова знанията на участникът възмутиха зрителите, а поведението на водещия.

„Да чуем вЯрния отговор!“ – това е най-малко дразнещото днес. Само един дрогиран или прост човек може да се отнася така фамилиарно към непознати хора – „скъпа“, „Митак“…и върха – „Мариански“ на майката на Цветан.

Най-голямото падение на този червенобрежки селтак с белите маратонки е когато нарече Юрий Гагарин Юрката. Когато ти липсват първите седем години си е за цял живот.

Хора, МОЛЯ ВИ, ТОЗИ ВОДЕЩ ……..?!?!?!?!?!?!?! Особено след Михаил Билалов, това е ….. ?!?!?!?!?!?!?!

 

Според мен, с поредната издънка, с обръщението към жокера – „Мариански“, Кънчев е срам за предаването!

Кънчев, спри се с тези фалшиви импровизации. Прочети дали „само при нас на Балканите“ се избира Спортист на годината!

Някой най-накрая да научи водещия как се държи средно интелигентен човек с непознати – говори се на Ви, а не на Ви и на Ти!!!
И няма дума вЯрни – ограмотете го малко от малко…

Този водещ се компрометира все повече и повече…в желанието си да говори повече отколкото е необходимо, или се опитва да прави хумор, което изобщо не му се отдава, се проваля все по- убедително

Кънчев наистина се олива с фамилиарниченето-как може да се обръща към непозната със „скъпа“ и да й говори на „ти“?

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пенсионерите ликуват: Ето с колко увеличават парите им от 1 юли!
Next: Бог да ни пази: Роден професор съобщи за много тревожна ситуация с българите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.