Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никога не пропускайте майчината любов, утре може да е късно: Едно писмо, което на всяка цена трябва да прочетете
  • Новини

Никога не пропускайте майчината любов, утре може да е късно: Едно писмо, което на всяка цена трябва да прочетете

Иван Димитров Пешев декември 11, 2022
nniakoagosgasg.jpg

Едно момиче на 16 години отивало в чужбина на ученическа почивка. Когато се връщало, неговата майка го очаквала на летището.

И понеже много й липсвало, когато го видяла тя го прегърнала и притиснала силно към гърдите си.

Момичето се ядосало от това и казало, че не е вече малко дете и се срамува от приятелите и съучениците си.

Казвайки това, то наранило сърцето на майка си, която си помислила, че не я обича повече.

Не изпускай тези оферти:

След шест години момичето трябвало да пътува отново в чужбина и въпреки, че вече било на 21 години, майка му отново го съпроводила до летището. Но този път не го прегърнала, а се обърнала и със сълзи на очите му казала: „Сбогом, дъще, грижи се за себе си!”

Когато момичето се върнало, майка му не го чакала. Пристигайки в къщи, то намерило на масата ваза с цветя и до нея писмо от майка му.

Любопитството го накарало да прочете веднага писмото и едва свършило, паднало на колене, плачейки. В писмото пишело:” Дъще, когато преди 6 години се върна у дома, в очите ми имаше радостни сълзи и те прегърнах силно. Сега, когато четеш това писмо, аз няма да съм вече между живите. Бях болна от рак.

Когато замина последният път, не те прегърнах…а се обърнах, за да не те засрамвам пред другите. Но плачех много, защото знаех, че това е последния път, когато те виждам. Обичам те много и ще се грижа за теб от небето. С много обич…МАМА.”

Историята е много интересна и валидна в наши дни. Когато нашите деца пораснат, те някак си се срамуват от нас – това го налага статуквото. Поуката е, че трябва да се наслаждаваме на всяка една възможност да прекараме повече време с любимите си хора и трябва да показваме обичта си, независимо къде се намираме.

Няма нищо срамно да прегърнеш родител на публично място, срамното е ако го обиждаш, ако се карате Надявам се тази история да те накара да се замислиш за връзката ти с любимите хора, дари им усмивка и прегръдка още сега, те имат необходимост от нея винаги!

Continue Reading

Previous: Млад мъж забелязва възрастна жена, която го следва навсякъде в супермаркета. Причината ще ви остави без думи
Next: Ще ви отвори очите за цял живот! Приказка за свещите, която ще ви разтърси

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.