Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никога не слагайте пари на тези места в дома си, ще съжалявате цял живот
  • Новини

Никога не слагайте пари на тези места в дома си, ще съжалявате цял живот

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
pasraslcalscoas.jpg

Във всеки един дом има места, които имат специална енергия. Правилното им използване може да донесе много успехи на стопанина, но може и просто да го съсипе.

Правилният избор на място за съхранение на парите може да спомогне за привличане на финансов просперитет. Тъй че е много важно всички да знаете няколко важни места.

В следващите редове ще ви разкрием къде в никакъв случай не трябва да държите парите си, ако не искате да загубите всичките си спестявания и да си навлечете лош късмет.

Най-важно е в никакъв случай да не държите пари в близост до входната врата. Тя е проводник на отрицателна енергия.

Не изпускай тези оферти:

Ако не спазите това правило може да си навлечете много материални проблеми, които да се превърнат в често срещано явление в живота ви.

Важно е да не слагате парите в близост до течаща вода – баня или кухня. Според поверието парите ви ще отплуват като в река, без да се задържат за дълго у вас.

В никакъв случай не трябва да съхранявате спестяванията си на място, където релаксирате или спите. То е отредено за мир, покой.. и застой. Следователно опитите да държите пари под леглото или в нощното шкафче могат само да повлияят негативно на финансовото ви положение.

Шкафовете с документи също са ужасен избор за съхранение на пари. В тях обикновено има документи с много отрицателна енергия и това ще се отрази на материалното ви състояние. Да не говорим, че често много хора забравят измежду страниците на коя книга например са скрили пари.

Експерти препоръчват да съхранявате парите си на места, които имат положителна енергия и предизвикват положителни емоции у домакините.

Най-често това може да бъде трапезарията или пък холът. Именно там членовете на семейството най-често се събират с приятен повод, разговарят и се смеят заедно, като създават положително енергийно поле около себе си. /jenata.blitz.bg

Още новини:

Десет години след сватбата си живях като младоженка – мъжът ми Николай безумно ме обичаше, носеше ми всеки ден цветя, грижеше се за мен – от кафето сутрин до последните покупки вечер за вкъщи. Беше едновременно идеален съпруг и страхотен любовник. Нямаше по-щастлива от мене! Сигурно не е трябвало толкова да се фукам с него пред хората, защото явно някой ми е завидял.

Все си мисля, че може и черна магия да ми е направена. Преди три години откриха на Ники заболяване, което след време ще превърне мозъка му и самия него в развалина. Най-отчайващото за мен беше загубата на паметта му. Той започна да забравя елементарни неща, стана разсеян и безотговорен.

Като че ли болестта отключи в него невидими сили и те се развилняха. Мъжът ми се превърна в мързелив, досаден, непредвидим егоист, с когото е трудно да се живее! Придоби навици, които ме вбесяват – сумти или си бърка в носа, оригва се или непрекъснато дърпа ципа на панталона си.

За него най-важното са неговите удобства – да яде каквото му харесва, да спи колкото и когато му се ще, да разхвърля дрехите и вещите си, да гледа любимите си предавания по телевизията… Аз станах роб на неговите прищевки. Ако той поиска, трябва да седя до него и да му чопля семки, а после да му ги слагам в устата. Съпругът ми вече не помни нашата любов, първата ни нощ, медения ни месец, любимите ни песни, любимите думи, които си разменяхме…

За секс да не говорим – от лекарствата, които пие, вече и през ум не му минава за него. Осъдена съм да виждам как мъжът, когото обожавах, си отива от мен и от семейството ни, всеки ден и всеки час. Лошото е, че с разума си го приемам и разбирам, но със сърцето – не мога. Сутрин се събуждам, поглеждам към неговата страна на спалнята и виждам хубавото му лице, черната му къдрава коса, която обичам да роша, любимите устни…

В мен се надига желание да го прегърна, да го събудя с целувка и ласка, както съм правила милион пъти. Не мога да повярвам, че някакъв зъл магьосник ми отне всичко това. Че всъщност в леглото до мен спи едно чучело с образа на мъжа ми, чужд и враждебен понякога човек, на когото невинаги може да се разчита.

Утре или вдругиден той ще започне да ме пита: „Ти коя си, какво правиш тук?”, или ще грабне ножа и ще ме подгони, защото ще си мисли, че съм крадец, влязъл в къщата ни. Лекарите казват, че това е неминуемо и нищо не може да се направи, освен да се забави този процес с лекарства. Голям грях е, но трябва да призная, че има моменти, в които си казвам: „По-добре да беше умрял, а не да мъчи себе си, а и мен по този начин.”

Дъщеря ми вече не иска да го доближава, не иска да говори с него. Но аз го съжалявам. А той, колкото по-зле става, толкова повече повлича и мен – аз също вече полудявам, станала съм избухлива и лоша. Искам си миналия живот, искам си мъжа! Уви, не мога да върна времето назад.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ясновидката Веска Ковачева: Трима генерали ще спасят България. Това чувам!
Next: Голяма находка! Овчар откри бидон, натъпкан с 200 000лв. И ял, пил, черпил

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.