Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой доктор няма да ви напише рецепта за тази вълшебна смес с йод и аналгин – вдига на крака дори безнадеждни случаи
  • Новини

Никой доктор няма да ви напише рецепта за тази вълшебна смес с йод и аналгин – вдига на крака дори безнадеждни случаи

Иван Димитров Пешев октомври 22, 2022
ninaksnasin.jpg

Проблемите с костите , мускулите и ставите са сред най-честите на днешно време. Те са изключително неприятни, защото понякога водят до трайно обездвижване и са съпроводени с постоянна болка.

Ако често имате болка в ставите, усещане за „тежест“ в краката, стари наранявания и т.н. – тази чудотворна смес с аналгин и йод ще замени скъпите мехлеми и гелове.

болка в костите

Съставки:

Не изпускай тези оферти:

300 гр. спирт

1 бутилка с камфоров спирт (10 ml)

1 флакон с йод (10 ml)

10 таблетки от най-често използвания аналгин

йод с аналгин

Приготвяне и приложение:

Всички внимателно се смесват, престояват на тъмно място за 21 дни, и можете да използвате.

Лекува всичко:

радикулит, артрит, артроза, остеохондроза – всичко свързано със ставите, костната тъкан и мускулите.

Още рецепти:

Само две чаши на ден от един лесен и много ароматен чай не само свалят кръвната захар, но също така стопяват и излишни килограми.

Може да свалите кръвната захар с едно много просто средство, известно още на нашите баби. Преди да ви дадем рецептата, ще споделим с вас, че тя ни беше изпратена от наша читателка. Писмото на Мария Рангелова от София беше много кратичко и ясно.

В него жената споделя, че е имала стресов диабет, който е много подобен на диабет тип 2. Не е инсолинозависим. Нивата на кръвната захар се повишават по време на стрес. Понякога това състояние е временно, а друг път, както се е случило и с нашата читателка, дълго време не могат да се свалят.

Мария споделя, че в продължение на почти половин година нивата на кръвната захар са варирали от 9 до 13. Онези от вас, които също имат високи нива на кръвната захар знаят какво значи това за организма.

Нашата читателка споделя, че е пила какви ли не сложни напитки, правила е всичко, което е можело да се направи, но кръвната ѝ захар оставала все така висока. Един ден случайно научила тази проста и много ефективна рецепта от една баба, която живеела в селото на родителите ѝ.

В началото Мария забравила за рецептата на бабата. Не заради друго, а тъй като била твърде „семпла“, както самата тя ни пише. Но един ден, леко притеснена от постоянно недобрите резултати, които идвали от лабораторията, тя решила да опита. В крайна сметка няма да навреди, даже и да не помогне.

След три месеца, през които Мария не приемала нищо друго, освен чая, който селската баба ѝ казала, резултатите били изненадващо добри.

Чай за сваляне на кръвната захар и здравословно отслабване

Преди да ви дадем рецептата е необходимо да уточним, че тя ни беше изпратена като „вода от копър“. И действително е така.

Нужни са ви:

– 1 супена лъжица семена от копър
– 1 литър кипяща вода
– термос
– цедка

Приготвяне:

1. Изсипете врялата вода върху семената от копър и ги сложете в термос за един час.

2. Един час по-късно прецедете напитката. Пие се по 2 чаши на ден: 1 чаша сутрин и 1 вечер.

3. Ако имате подуване на корема и колики, спокойно може да увеличите дозата и по 3-4 чаши на ден.

С широка гама от полезни вещества в състава си, семената от копър ще ви помогнат не само да свалите нивата на кръвната захар, както в случая на Мария.Семената от копър ще ви помогнат да се справите с метаболитни нарушения и пристъпи на глад. Това ще улесни и ускори процеса на отслабване!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мария Игнатова срази Нойзи с това изказване в национален ефир
Next: Народът плаче с глас! Енергийното министерство вдига цената на тока

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.