Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не заслужава да бъде захвърлен от децата си
  • Новини

Никой не заслужава да бъде захвърлен от децата си

Иван Димитров Пешев април 28, 2023
dasdiasdkasaiasoyy.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Гледах репортажа по Нова телевизия, от който стана ясно, че нечия дъщеря казва по адрес на баща си „Той това заслужава“.

Поводът е, че нито го търси, нито се интересува от здравословното му състояние.

Захвърлила е своя родител в Сливенската болница като ненужна вещ, която повече не може да ѝ служи.

Обичаният някога татко сега се е превърнал в парцалена кукла – едно тяло в пижама, оставено на благоволението на доктори, медицински сестри и непознати с добри сърца. Изоставеният трябва да бъде опериран, а няма кой да поеме разходите за операцията.

„Той това заслужава“ отеква като тътен на чудовищното пренебрежение към онези, които са ни дали живот, които са се грижили за нас като малки, не са спали от притеснение вечер, защото така правят майките и бащите. Обичат безрезервно и до последен дъх.

Иска ми се да видя очи в очи тази жена, загубила човешкия си облик, за да я попитам кое е по-важно от живота на нейния изтерзан родител – човек, който в момента губи желание за живот не толкова заради физическото си страдание, а заради мъката, че се чувства в тежест на детето си – неговото малко момиченце, което някога е носил на ръце, приспивал го, пазил го е от всичко лошо на света.

Липсата на човешко съчувствие у нас е повсеместно състояние на духа. Мразим родителите си, не харесваме приятелите си, имаме себе си за единствени и неповторими, но кой нормален би обичал такива хора? Любовта е двупосочна, особено когато става дума за тази между деца и родители.

Клетият мъж заслужава цялото милосърдие на света. Особено от детето си. Така трябва да бъде, така е редно.

Не знам дали въпросната госпожа също е вече майка. Не ѝ пожелавам някога, след години, да изпадне в ситуацията на родния си баща, за да чуе от децата си „Тя това заслужава“.

ТОВА не заслужава никой враг, дори убийците имат право на някакво съчувствие.

Защото то ни прави хора.

Добромир Банев

Източник: lupa

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшна изцепка в Стани богат: Билалов се вцепени
Next: Всички я обичаха, беше в топ форма на 18. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.