Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не очакваше това! Асен Василев направи най-изненадващата прогноза за цената на газа
  • Новини

Никой не очакваше това! Асен Василев направи най-изненадващата прогноза за цената на газа

Иван Димитров Пешев май 1, 2022
asnasnannss.png

Отношенията между президентството и правителството са на най-ниската точка, на които някога са били, заяви вицепремиерът

Няма да има скок от 35% на цената на газа през месец май. Това заяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев пред NOVA.

„Работим по въпроса на база на договорите, които има към момента „Булгаргаз”. Това, което се опитваме да направим, е да започнем да си получаваме азерския газ по оригиналния договор. Ако това стане, даже може да има намаление на цената”, каза Василев.

Той отново подчерта, че правителството е било подготвено за сценария, при който Русия ни спира доставките на газ. „Не сме спрели транзита към Сърбия и Унгария, няма спиране към потребителите и у нас, няма поскъпване нито за бизнеса, нито за потребителите”, коментира Василев.

Той припомни, че на 5 май у нас се събира Координационен център на ЕС, който включва всички Балкански държави, Украйна, Турция, Азербайджан, Италия. На него ще се изработи обща стратегия как българската газопреносна система да захрани целия регион с над 20 куб. метра газ и как той да бъде на по-ниска цена.

Ако страната ни не договори нищо, най-лошият сценарий бил цената да се увеличи с 20%. Хранилището в Чирен ще започне да се пълни в средата на май, което било нормално след зимния сезон.

„Винаги на края на отоплителния сезон пада до 10% и през лятото се запълва”, обясни вицепремиерът.

България си е платила на Русия за газа. „Направено е плащането за 50 милиона долара в „Газпромбанк”, но то беше върнато. Няма държави, които да заобикалят санкциите. Ще видим дали другите плащания ще ги приеме, или ще ги върне”, коментира Василев.

Василев коментира и отношенията между Президентството и правителството, които според него били на най-ниската точка, на които някога са били.

„Не е прекратена комуникацията между нас и президента, но това, което се прави като изявления не помага. Отношенията ни се намират на най-ниската си точка, на която са били. Радев е в правото си да изразява позиция, ние също имаме такова право. Не е нормално да кажем, че българския интерес е функция на нечии чужд интерес“, допълни Василев.

„Прогнозираха първо, че въобще няма да се състави правителство. Ние минахме през най-разнообразни кризи и все още сме тук“, каза още финансовият министър. „Надявам се както с президента, така и между коалиционните партньори да се намери общ език в името на българския интерес“, допълни той.

„Нашият интерес не е като ни обявят икономическа война, ние да отидем да килимчето и да молим да не правят така. Това е подлизурство. Точно както Борисов ходеше да чака за среща с Путин по 7 часа и да му подарява кученце“, каза Асен Василев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Валерия Велева: Този човек вече е опасен за държавата
Next: Ексклузивно: Русия нанесе чудовищен удар по Одеса, част от летището е разрушено

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.