Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никой не разбира защо опашката за касата просто става все по-дълга и по-дълга – тогава виждат бележката и остават безмълвни
  • Новини

Никой не разбира защо опашката за касата просто става все по-дълга и по-дълга – тогава виждат бележката и остават безмълвни

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
bfbfcgbfgbgf.jpg

Стоенето на опашка в магазина за хранителни стоки може да бъде наистина разочароващо. Опашките са дълги с търговци на едро, които са напълнили количката до горе, касиерът се опитва да намери цената на артикул, който не е маркиран и имате усещането, че сте избрали грешна опашка – отново.

Особено неприятно е, ако бързате и току-що сте дотичали да купите литър мляко. Все пак може да не сте толкова стресирани, колкото човекът, който спира всичко. Никой не иска да бъде този, който кара всички останали да чакат.

Клиентите в магазин за хранителни стоки в Шотландия разбраха, че определено са на най-бавната опашка – тогава видяха табелата на касата, която обясняваше всичко…

Верига за хранителни стоки в Шотландия е помислила малко повече за хората, които се нуждаят от повече време, за да платят стоките си – затова са отворили специална каса, където не е нужно да се чувствате стресирани. Това е особено облекчение за тези, които страдат от неща като деменция.

Хората с проблеми с паметта могат лесно да се изнервят, когато трябва да извадят пари или банкови карти, докато нетърпеливите клиенти стоят и тъпчат зад тях.

Бавната опашка на касата може да улесни пазаруването за всички възрастни хора, които не могат да се справят с прекалено бързото темпо, но също така и за хора с аутизъм или социална фобия или може би родители с малки деца.

Бавно плащане Tesco

Магазинът Tesco в шотландската общност Forres нарича изобретението си „спокойната касова линия“. Там клиентите могат на спокойствие и тишина да разговарят с касата, да поискат помощ и да оставят покупката да не бърза.

Идеята се породи, когато Уенди Мензис, съветник по деменцията за Алцхаймер в Шотландия, посети магазина и проведе семинар за информираност относно деменцията. В селото има много граждани, които се борят с болестта на Алцхаймер и деменцията. За съжаление 25 процента от тях живеят сами.

Един от служителите в магазина излезе с предложението да се създаде повече пространство за тези, които имат нужда да могат да пазаруват на спокойствие и тишина.

„Това може да намали натиска и да се надяваме, че може да насърчи хората да излязат и да продължат да участват, както винаги са правили“, казва Уенди Мензис пред Today .

Уенди Мензис
Източник на изображението: Facebook

Специалната опашка е отворена в определени дни от седмицата. Персоналът на касата е обучен от Alzheimer Scotland, за да може да предостави на клиентите възможно най-доброто изживяване.

Табела на касата казва, че посетителите могат да вземат колкото искат. Освен това предупреждава, че може да се наложи да изчакате известно време.

Можете да отделите толкова време, колкото ви е необходимо, за да преминете през касата днес.
Моля, имайте предвид, че може да се наложи да изчакате своя ред, за да платите.
Благодаря“

През 2016 г. се смята, че почти 170 000 души в Швеция страдат от деменция. По-голямата част от хората с деменция са на възраст 60-65 години, но младите хора също могат да бъдат засегнати. Алцхаймер е най-честата деменция. Идея като тази във Форес би улеснила много възрастни хора да отидат сами до магазина.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесмен: От 32 години не съм виждал подобно нещо. Това е родоотстъпничество
Next: Миро на Лена купи бебешка количка за 2000 лева

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.