Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николай Василев поиска държавата за плаща по 20 хиляди лева за всяко новородено дете
  • Новини

Николай Василев поиска държавата за плаща по 20 хиляди лева за всяко новородено дете

Иван Димитров Пешев октомври 3, 2023
sfhdgjgwrewdewfew.png

Николай Василев, бивш вицепремиер на Българя, представи пред NOVA NEWS, своето предложение за помощи отпускани за новородени деца. Според него начинът раждаемостта да бъде насърчена е да се отпускат по 20 хиляди лева на нова рожба.

Други негови предложения са:

Построяването на нови детски градини
Информационна кампания за абортите, защото България има най-слаба раждаемост и най-много аборти в Европа.

Според Василев, ако родителите са поощрени, така ще се реши проблема с демографската криза, която ако продължава в същия дух, съвсем скоро българите ще сме около 5млн души.

Той споменава, че все по-малко млади хора стават родители в България и че тенденцията на този спад е започнала още след втората световна война, но се е засилила значително след началото на прехода.
Николай Василев подкрепи миньорските протести.

Според него в държавата цари управленчески хаос във всички сфери и голяма част от гражданите имат право да протестират. Той осъди, обаче начина на протест, а именно чрез блокади на пътища. Според него по този начин, се наказват граждани, които не са виновни.

Василев, също така се изказа в подкрепа на плана на Асен Василев, а именно- да отпадна 9% ДДС за ресторантьорите и да се върне на предепидемичните нива от 20%.

Бившият заместник министър-председател, обаче се изказа против вдигането на данъците на големите фирми до 15%, както и против системата предложена от финансовия министър „донос-бонус“, като вместо това предложи мярка, която според него ще спомогне за изсветляването на бизнеса и хората, а именно- да не се проверяват фирми и граждани, които са били изрядни в последната данъчна година.

Той също така сподели, че според него липсва кампания за еврозоната и че Хърватия, приела еврото съвсем наскоро, има бум на икономиката, а не на инфлацията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицаи нахлуха в мазето на известен кърджалийски доктор и се хванаха за главите
Next: Протестът спира, правителството подготвя споразумение с миньорите

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.