Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николай Денков с добри новини за стотици българи – ето кой ще получава близо по 200 лв от държавата
  • Новини

Николай Денков с добри новини за стотици българи – ето кой ще получава близо по 200 лв от държавата

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
dsgfhfhgfhgfh.jpg

С добри новини зарадва стотици студенти у нас министър-председателят акад. Николай Денков . Той заяви, че считано от 1 октомври 2023 г се увеличават студентските стипендии .

От 85 лева минималната става 120 лева, а максималната се вдига от 180 на 200 лева.

Премиерът обяви новината пред организаторите и участниците в 21-ото издание на Националните летни студентски игри „Летен университет“ в Китен. За по-високите стипендии са отделени 6 млн. лева до края на тази година, а за ремонт на общежития са предвидени 100 млн. лева, съобщиха от Министерски съвет /МС/.

 

“Парите са налице, очакваме проекти от университетите”, добави премиерът.

„Вие сте пример как могат да работят една държавна институция, каквото е Министерството на образованието и науката, и една общност, каквато е Националното представителство на студентските съвети /НПСС/. Вие направихте едно малко чудо.“

С тези думи министър-председателят акад. Николай Денков се обърна към организаторите и участниците в 21-ото издание на Националните летни студентски игри „Летен университет“ в Китен. Той връчи наградата на шампиона – отбора на Националната спортна академия “Васил Левски”. Акад. Денков получи плакет от НПСС в знак на благодарност за подкрепата към студентите.

Премиерът изрази надежда да има повече такива общности. Той подчерта, че без диалог и без взаимно разбиране няма как да получим позитивни резултати.

„Всеки път, когато се видя и говоря със студенти, се чувствам зареден с енергия. Това осмисля всички усилия, които полагаме, за да направим нещо полезно за вас. Ще помните цял живот преживяното тези дни тук и няма да може да го сравните с нищо друго. Успех и на добър път!“, пожела акад. Денков на студентите.

Националните летни студентски игри „Летен университет“ е социален проект, целящ да създаде условия за изграждане на активен диалог между студентските общности на висшите училища посредством участието им в обучения, семинари, спортни и културни събития, обединявайки ги да работят заедно за развитието на масовия студентски спорт, образованието и междукултурните ценности.

В тазгодишното издание участваха над 600 студенти в 12 вида спорт: футбол, волейбол, баскетбол, плажен тенис, плуване, лекоатлетическа щафета, плажна щафета, водна топка, стрийт фитнес и дърпане с въже, шах и белот.

Източник: iskra.bg

Continue Reading

Previous: Възрастен мъж продава стар куфар, но всички го пренебрегват, когато едно момче спира до него и това променя живота му
Next: Ясновидецът Любомир Алексиев предсказа: В България ще се родят хора, които ще спасят света

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.