Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николай Денков с добри новини за стотици българи – ето кой ще получава близо по 200 лв от държавата
  • Новини

Николай Денков с добри новини за стотици българи – ето кой ще получава близо по 200 лв от държавата

Иван Димитров Пешев септември 25, 2023
dsgfhfhgfhgfh.jpg

С добри новини зарадва стотици студенти у нас министър-председателят акад. Николай Денков . Той заяви, че считано от 1 октомври 2023 г се увеличават студентските стипендии .

От 85 лева минималната става 120 лева, а максималната се вдига от 180 на 200 лева.

Премиерът обяви новината пред организаторите и участниците в 21-ото издание на Националните летни студентски игри „Летен университет“ в Китен. За по-високите стипендии са отделени 6 млн. лева до края на тази година, а за ремонт на общежития са предвидени 100 млн. лева, съобщиха от Министерски съвет /МС/.

 

“Парите са налице, очакваме проекти от университетите”, добави премиерът.

„Вие сте пример как могат да работят една държавна институция, каквото е Министерството на образованието и науката, и една общност, каквато е Националното представителство на студентските съвети /НПСС/. Вие направихте едно малко чудо.“

С тези думи министър-председателят акад. Николай Денков се обърна към организаторите и участниците в 21-ото издание на Националните летни студентски игри „Летен университет“ в Китен. Той връчи наградата на шампиона – отбора на Националната спортна академия “Васил Левски”. Акад. Денков получи плакет от НПСС в знак на благодарност за подкрепата към студентите.

Премиерът изрази надежда да има повече такива общности. Той подчерта, че без диалог и без взаимно разбиране няма как да получим позитивни резултати.

„Всеки път, когато се видя и говоря със студенти, се чувствам зареден с енергия. Това осмисля всички усилия, които полагаме, за да направим нещо полезно за вас. Ще помните цял живот преживяното тези дни тук и няма да може да го сравните с нищо друго. Успех и на добър път!“, пожела акад. Денков на студентите.

Националните летни студентски игри „Летен университет“ е социален проект, целящ да създаде условия за изграждане на активен диалог между студентските общности на висшите училища посредством участието им в обучения, семинари, спортни и културни събития, обединявайки ги да работят заедно за развитието на масовия студентски спорт, образованието и междукултурните ценности.

В тазгодишното издание участваха над 600 студенти в 12 вида спорт: футбол, волейбол, баскетбол, плажен тенис, плуване, лекоатлетическа щафета, плажна щафета, водна топка, стрийт фитнес и дърпане с въже, шах и белот.

Източник: iskra.bg

Continue Reading

Previous: Възрастен мъж продава стар куфар, но всички го пренебрегват, когато едно момче спира до него и това променя живота му
Next: Ясновидецът Любомир Алексиев предсказа: В България ще се родят хора, които ще спасят света

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.