Нищо не остава безнаказано, рано или късно – идва възмездието. Това коментира актьорът Николай Урумов пред Нова нюз.
Представяме ви историята за един полицай. Години наред той преследва упорито един престъпник. Трупа папка след папка в дебелото досие, но не го арестува. Накрая неговите ръководители започват да го подозират, че всъщност полицаят покровителства бандита. Всичко това е част от удивителната комедия „Джанго и Марк“, чиято премиера предстои следващата седмица.
Режисьор е Орлин Дяков, а на сцената в образите се превъплъщават Николай Урумов и Асен Блатечки. Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна. Но пък е много, много смешна.
Битката между светлината и мрака от хилядолетия занимава човешкия ум. Войната между доброто и злото са в основата на всички религии. Мъдреците на човечеството създават десетки теории, за да обяснят човешката слабост и склонността да преминаваш невидимата граница на позволеното и забраненото. Така най-големият враг за всеки един от нас е собственият ни разум.
Според Карл Густав Юнг хората несъзнавано правят всичко възможно, за да не признават собствените си грешки. Това е психологическата сянка. Но какво още се крие в сенките? Един голям въпрос, на който отговаря Николай Урумов въплъщавайки се в ролята на полицая Марк. Посветил целия си живот, за да залови престъпникът Джанго, изигран от Асен Блатечки в най-новия спектакъл „Джанго и Марк“.
Това далеч не е първата пиеса, в която Николай Урумов си партнира с Асен Блатечки. Двамата до такава степен работят в синхрон, че дори разменят ролите си. В един спектакъл Асен Блатечки е режисьор, а Николай Урумов актьор.
Говорим си само за театър. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. Въпреки че аналогиите, които раждат гениите на театралната сцена, са повече отколкото позволява иронията на съдбата.
Започнахме тази разходка в дебрите на подсъзнателното с термина на Карл Густав Юнг за сянката, когато хората несъзнавано правят всичко възможно, за да не признават собствените си грешки. Но в неговия модел на психиката се съдържа и т.нар. проекция. Най-краткото обяснение за проекцията е, че всичко, което ни дразни в околните, може да ни доведе до по-добро опознаване на себе си. Затова наблюдавайки какво се случва около нас, опитвайки се да разберем действията на политиците от днешния ден, нека си припомним и една друга мисъл на друг от великите психоаналитици – Фриц Пърлс. Живеем в къща, пълна с огледала и си мислим, че гледаме през прозорци.
Това е историята за полицая, който цял живот гони престъпници, а накрая е изправен пред избора да влезе в затвора. И историята за изневярата. Това са само персонажи от театралния афиш. Важното е да бъдат прозорци, а не огледала на собствената ни съвест.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: