Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никола остана завинаги на 15 след катастрофа край Пловдив, дадоха само условна присъда
  • Новини

Никола остана завинаги на 15 след катастрофа край Пловдив, дадоха само условна присъда

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
ssdfvsdfhfdghdfghh.jpg

Никола от Съединение остана завинаги на 15 години след жесток инцидент край Пловдивското село Царацово, предава TrafficNews.

Ужасната катастрофа стана преди повече от две години- на 12 ноември 2021. Във фаталния ден Георги Генчев и четиримата му приятели, сред които починалия тийнейджър и пострадалият Илия К. тръгнали от Съединение към Пловдив, за да вечерят.

На връщане, по пътя към Съединение, Генчев, който имал книжка от 18 дни, решил да предприема маневри на зигзаг, вследствие на което изгубил контрол над автомобила и се ударил в трактор, паркиран вляво от пътното платно. Автомобилът полетял във въздуха, завъртял се, като преди това се ударил и в сграда- лаборатория край пловдивското село Царацово.

После се приземил в двора на имота по таван. Никола е изпаднал от автомобила и се е ударил в бетонна стена. В резултат на това е получил множество увреждания, а черепно мозъчната травма е довела до смъртта му .

Както съобщихме, на 4-ти септември виновният за катастрофата Генчев, който вече е на 20 години, получи своята присъда от Окръжен съд Пловдив.

На делото той призна вината си и по този начин законът му даде право да ползва с 1/3 по-ниска присъда от наложената. Предвид това, че за подобен род престъпление законът предвижда наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода, държавното обвинение поиска за обвиняемия присъда от 3 години затвор. Адвокатът на пострадалите Пламен Бонев също пожела ефективна присъда, съдът обаче наложи на младежа скромното наказание от 2 години и 4 месеца условно с 4 години изпитателен срок.

Родителите на починалото момче не са съгласни с условната присъда на виновния младеж и искат съда да наложи друго наказание, което 20-годишния да изтърпи зад решетките. Така бащата на 15-годишния Никола протестира пред Апелативен съд -Пловдив срещу наказанието , защото по думите му – присъдата е срамна.

„Какво означава това решение на съдията? Ние като нормални хора стоим и чакаме този виновник да получи това, което заслужава и какво получаваме насреща? Изключително вбесен съм , с жена ми сме като затворници, разболяхме се , побеляхме, за нас живота свърши“ , каза пред TrafficNews бащата.

По думите на Гено Мрънков, нещата по случая са повече от ясни. „Без никой да има на пътя, това момче с 18-дни стаж е предприело безумни маневри, които са довели до тежката катастрофа. Заради това моето момче загина. След всичко, на 4 септември Пловдивският окръжен съд го наказа условно. Този човек каза пред съда, че съжалява, но той не съжалява изобщо, защото на десетия ден беше забелязан в известна пловдивска дискотека, да не говорим , че парадираше с това в социалните мрежи“, добави още Мрънков.

15-годишният Никола е единственият загинал от петимата, които са били в автомобила. Бащата разказа, че Генчев не е бил близък приятел на Никола, а злополучното пътуване е организирано от друг съученик на загиналото дете. По думите на почернения баща, във фаталния ден всички се качват в автомобила, за да ядат сандвичи в Пловдив, а на връщане обвиняемият хваща стария път към Съединение и започва безразсъдни маневри.

„Каза на делото, че е поднесъл съболезнования, не мен обаче никой нищо не ми е поднасял. Накрая излиза, че съдът взима предвид чистото съдебно минало, че бил футболист, имал тежко онкологично заболяване, ами защо е управлявал по този начин автомобила?“ Попита бащата на загиналото дете.

Гено Мрънков е възмутен от мотивите на съда, защото във фаталния ден на пътя не е имало други участници в движението, както и лед. Бащата смята, че войната по пътищата не може да бъде спряна по този начин , след като от смъртта на Никола са загинали още куп младежи, а виновниците са на свобода.

„Човек , който не е пил и е с чисто съдебно минало може да убива по пътищата ли? Това за мен е чиста безнаказаност. Неговият адвокат ще говори, че бил от много добро семейство, ако е от толкова добро семейство, когато е имал 18 дни стаж зад волана , защо родителите му не са знаели къде е с автомобила? Да, същото могат и да ме попитат и за моя син, защото той е на 15 години. Но тогава детето каза, че отива у тези въпросните приятели да гледа телевизор. След това е сбъркал, да, обаче така безразсъдно ли трябва да се шофира?“

Гено е категоричен, че съдът не е помислил за родителите и за погубеното 15-годишно дете. Не е доволен и от позицията на апелативния прокурора. Мрънков заяви, че държавното обвинение е поискало да се потвърди присъдата, наложена от Окръжен съд, защото обвиняемия Генчев бил социално ангажиран, с чисто съдебно минало и бил посещавал психиатър.

„Те го изкараха „света вода ненапита“. Аз искам една ефективна присъда . Всеки си мисли в нашата държава, че някои неща няма да му се случат, то затова сме в това състояние. Не сме живи с майка му, само съществуваме. Окръжната съдийка каза, че лицето щяло да се поправи, защото било младо и перспективно, а моето дете не беше ли младо? „завърши бащата на 5-годишния Никола.

В заключение мъжът сподели, че синът му Никола е бил перфектно дете, пълен отличник и момче за пример. Бащата все още очаква решението на Апелативен съд и се надява за справедливо наказание, което виновният от катастрофата да изтърпи, а ако това не се случи, Мрънков заяви, че ще се бори до край.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Опасен екшън в центъра на София: Мъж с чук удря по статуята на София
Next: Възрастен мъж сложи край на живота си, застанал на линията да го удари влак

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.