Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Никола остана завинаги на 15 след катастрофа край Пловдив, дадоха само условна присъда
  • Новини

Никола остана завинаги на 15 след катастрофа край Пловдив, дадоха само условна присъда

Иван Димитров Пешев януари 14, 2024
ssdfvsdfhfdghdfghh.jpg

Никола от Съединение остана завинаги на 15 години след жесток инцидент край Пловдивското село Царацово, предава TrafficNews.

Ужасната катастрофа стана преди повече от две години- на 12 ноември 2021. Във фаталния ден Георги Генчев и четиримата му приятели, сред които починалия тийнейджър и пострадалият Илия К. тръгнали от Съединение към Пловдив, за да вечерят.

На връщане, по пътя към Съединение, Генчев, който имал книжка от 18 дни, решил да предприема маневри на зигзаг, вследствие на което изгубил контрол над автомобила и се ударил в трактор, паркиран вляво от пътното платно. Автомобилът полетял във въздуха, завъртял се, като преди това се ударил и в сграда- лаборатория край пловдивското село Царацово.

После се приземил в двора на имота по таван. Никола е изпаднал от автомобила и се е ударил в бетонна стена. В резултат на това е получил множество увреждания, а черепно мозъчната травма е довела до смъртта му .

Както съобщихме, на 4-ти септември виновният за катастрофата Генчев, който вече е на 20 години, получи своята присъда от Окръжен съд Пловдив.

На делото той призна вината си и по този начин законът му даде право да ползва с 1/3 по-ниска присъда от наложената. Предвид това, че за подобен род престъпление законът предвижда наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода, държавното обвинение поиска за обвиняемия присъда от 3 години затвор. Адвокатът на пострадалите Пламен Бонев също пожела ефективна присъда, съдът обаче наложи на младежа скромното наказание от 2 години и 4 месеца условно с 4 години изпитателен срок.

Родителите на починалото момче не са съгласни с условната присъда на виновния младеж и искат съда да наложи друго наказание, което 20-годишния да изтърпи зад решетките. Така бащата на 15-годишния Никола протестира пред Апелативен съд -Пловдив срещу наказанието , защото по думите му – присъдата е срамна.

„Какво означава това решение на съдията? Ние като нормални хора стоим и чакаме този виновник да получи това, което заслужава и какво получаваме насреща? Изключително вбесен съм , с жена ми сме като затворници, разболяхме се , побеляхме, за нас живота свърши“ , каза пред TrafficNews бащата.

По думите на Гено Мрънков, нещата по случая са повече от ясни. „Без никой да има на пътя, това момче с 18-дни стаж е предприело безумни маневри, които са довели до тежката катастрофа. Заради това моето момче загина. След всичко, на 4 септември Пловдивският окръжен съд го наказа условно. Този човек каза пред съда, че съжалява, но той не съжалява изобщо, защото на десетия ден беше забелязан в известна пловдивска дискотека, да не говорим , че парадираше с това в социалните мрежи“, добави още Мрънков.

15-годишният Никола е единственият загинал от петимата, които са били в автомобила. Бащата разказа, че Генчев не е бил близък приятел на Никола, а злополучното пътуване е организирано от друг съученик на загиналото дете. По думите на почернения баща, във фаталния ден всички се качват в автомобила, за да ядат сандвичи в Пловдив, а на връщане обвиняемият хваща стария път към Съединение и започва безразсъдни маневри.

„Каза на делото, че е поднесъл съболезнования, не мен обаче никой нищо не ми е поднасял. Накрая излиза, че съдът взима предвид чистото съдебно минало, че бил футболист, имал тежко онкологично заболяване, ами защо е управлявал по този начин автомобила?“ Попита бащата на загиналото дете.

Гено Мрънков е възмутен от мотивите на съда, защото във фаталния ден на пътя не е имало други участници в движението, както и лед. Бащата смята, че войната по пътищата не може да бъде спряна по този начин , след като от смъртта на Никола са загинали още куп младежи, а виновниците са на свобода.

„Човек , който не е пил и е с чисто съдебно минало може да убива по пътищата ли? Това за мен е чиста безнаказаност. Неговият адвокат ще говори, че бил от много добро семейство, ако е от толкова добро семейство, когато е имал 18 дни стаж зад волана , защо родителите му не са знаели къде е с автомобила? Да, същото могат и да ме попитат и за моя син, защото той е на 15 години. Но тогава детето каза, че отива у тези въпросните приятели да гледа телевизор. След това е сбъркал, да, обаче така безразсъдно ли трябва да се шофира?“

Гено е категоричен, че съдът не е помислил за родителите и за погубеното 15-годишно дете. Не е доволен и от позицията на апелативния прокурора. Мрънков заяви, че държавното обвинение е поискало да се потвърди присъдата, наложена от Окръжен съд, защото обвиняемия Генчев бил социално ангажиран, с чисто съдебно минало и бил посещавал психиатър.

„Те го изкараха „света вода ненапита“. Аз искам една ефективна присъда . Всеки си мисли в нашата държава, че някои неща няма да му се случат, то затова сме в това състояние. Не сме живи с майка му, само съществуваме. Окръжната съдийка каза, че лицето щяло да се поправи, защото било младо и перспективно, а моето дете не беше ли младо? „завърши бащата на 5-годишния Никола.

В заключение мъжът сподели, че синът му Никола е бил перфектно дете, пълен отличник и момче за пример. Бащата все още очаква решението на Апелативен съд и се надява за справедливо наказание, което виновният от катастрофата да изтърпи, а ако това не се случи, Мрънков заяви, че ще се бори до край.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Опасен екшън в центъра на София: Мъж с чук удря по статуята на София
Next: Възрастен мъж сложи край на живота си, застанал на линията да го удари влак

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.