Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николета Йорданова от Ясновидци: Уроки се махат с намокрена метла
  • Новини

Николета Йорданова от Ясновидци: Уроки се махат с намокрена метла

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2023
qsnasodasoivasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ясновидката Николета Йорданова е доказан феномен със силата на своите способности, с точността на прогнозите и умението си да помага на хората. Тя е от Червен бряг и живее там до днес. Николета умее да предвижда бъдещето, да покаже разрешението на любовни и семейни проблеми.

Името ѝ стана известно по време на участието ѝ в телевизионното риалити „Ясновидци”. В един от епизодите на шоуто тя отгатна живота и мъченията, които е претърпяла затворената в либийския затвор медицинска сестра Валя Червеняшка, а също така се справи успешно и с редица други задачи.

Николета е на мнение, че абсолютно всеки може да бъде застигнат от магията и застраховани няма. Според нея най-силна е майчината клетва, от която човек трудно може да се спаси. Тя си обяснява бума на тъмните ритуали у нас с натрупаната агресия у българите.

Какво е това леене на куршум: Премахва уроки, различни проклятия и дори черна магия

„Когато си агресивен, изкарваш най-много негативна енергия. Тогава човек прави нещо като заклинание, без дори да го осъзнава – да ти се случи това и това… И другият, ако го гледа в очите, веднага го хваща. Ще мине време и тези неща наистина ще се случат.

Аз в момент на агресия кълна дъщеря си по следния начин: да си здрава, щастлива и успешна. Знам как да ги обърна нещата и в момента тя е началник смяна в едно от големите казина в София“, споделя ясновидката. По нейни думи, когато чуем някой да ни кълне, не бива да го гледаме право в очите, а да бягаме далеч и да се обърнем с гръб към него, представяйки си, че зад нас има огледало.

„Това се прави, за да може клетвите да не стигнат теб, а да се върнат при този, който ги изрича. Но трябва да си го представиш, иначе си вътре“, категорична е Йорданова. Тя има и свой доказан метод, с който можем да се предпазим от лоши очи и уроки.

Всички, които усещат симптомите на чуждото влияние върху себе си като отпадналост, главоболие, гадене, несполуки, безпричинна умора и страх, Николета призовава да вземат една намокрена метла и през бравата на входната врата на жилището си да я изтръскат.
„С водата, която пада, да измият лицето на урочасания.

Това обаче помага за момент“, обяснява ясновидката. При по-сериозни случаи тя съветва да се правят индивидуални амулети, в които се вграждали специални неща, създаващи енергийна защита. Само те можели постоянно да ни предпазват от негативно влияние на хора, които искат да ни омагьосат или урочасат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Влади Карамазов със силни и тъжни думи след като го отсвириха от Сървайвър
Next: Инж. Димитър Куманов: Не сме подготвени за бедствие от мащаб като в Турция, а сме в една и съща сеизмична зона

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.