Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николета Йорданова от Ясновидци: Уроки се махат с намокрена метла
  • Новини

Николета Йорданова от Ясновидци: Уроки се махат с намокрена метла

Иван Димитров Пешев февруари 7, 2023
qsnasodasoivasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ясновидката Николета Йорданова е доказан феномен със силата на своите способности, с точността на прогнозите и умението си да помага на хората. Тя е от Червен бряг и живее там до днес. Николета умее да предвижда бъдещето, да покаже разрешението на любовни и семейни проблеми.

Името ѝ стана известно по време на участието ѝ в телевизионното риалити „Ясновидци”. В един от епизодите на шоуто тя отгатна живота и мъченията, които е претърпяла затворената в либийския затвор медицинска сестра Валя Червеняшка, а също така се справи успешно и с редица други задачи.

Николета е на мнение, че абсолютно всеки може да бъде застигнат от магията и застраховани няма. Според нея най-силна е майчината клетва, от която човек трудно може да се спаси. Тя си обяснява бума на тъмните ритуали у нас с натрупаната агресия у българите.

Какво е това леене на куршум: Премахва уроки, различни проклятия и дори черна магия

„Когато си агресивен, изкарваш най-много негативна енергия. Тогава човек прави нещо като заклинание, без дори да го осъзнава – да ти се случи това и това… И другият, ако го гледа в очите, веднага го хваща. Ще мине време и тези неща наистина ще се случат.

Аз в момент на агресия кълна дъщеря си по следния начин: да си здрава, щастлива и успешна. Знам как да ги обърна нещата и в момента тя е началник смяна в едно от големите казина в София“, споделя ясновидката. По нейни думи, когато чуем някой да ни кълне, не бива да го гледаме право в очите, а да бягаме далеч и да се обърнем с гръб към него, представяйки си, че зад нас има огледало.

„Това се прави, за да може клетвите да не стигнат теб, а да се върнат при този, който ги изрича. Но трябва да си го представиш, иначе си вътре“, категорична е Йорданова. Тя има и свой доказан метод, с който можем да се предпазим от лоши очи и уроки.

Всички, които усещат симптомите на чуждото влияние върху себе си като отпадналост, главоболие, гадене, несполуки, безпричинна умора и страх, Николета призовава да вземат една намокрена метла и през бравата на входната врата на жилището си да я изтръскат.
„С водата, която пада, да измият лицето на урочасания.

Това обаче помага за момент“, обяснява ясновидката. При по-сериозни случаи тя съветва да се правят индивидуални амулети, в които се вграждали специални неща, създаващи енергийна защита. Само те можели постоянно да ни предпазват от негативно влияние на хора, които искат да ни омагьосат или урочасат.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Влади Карамазов със силни и тъжни думи след като го отсвириха от Сървайвър
Next: Инж. Димитър Куманов: Не сме подготвени за бедствие от мащаб като в Турция, а сме в една и съща сеизмична зона

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.