Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николета Йорданова от Ясновидци: 20 признака показват, че имате магия
  • Новини

Николета Йорданова от Ясновидци: 20 признака показват, че имате магия

Иван Димитров Пешев април 27, 2023
nninaskdkasdoasidas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Името на феномена Николета Йорданова от Червен бряг стана известно по време на участието ѝ в телевизионното риалити „Ясновидци“ преди повече от 10 години.

 

В един от епизодите на шоуто тя отгатна живота и мъченията, които е претърпяла в либийския затвор медицинската сестра Валя Червеняшка, а също така се справи успешно и с редица други задачи, доказващи способностите ѝ.

 

Към днешна дата тя продължава да оказва помощ на нуждаещи се и признава, че я търсят най-вече за разваляне на черни магии и прокоби. В страницата си в социалната мрежа фейсбук, където Николета е следвана от повече от 20 хиляди души, тя публикува списък на симптомите, които издават, че имаме направена магия или сме жертва на родово проклятие.

 

Тя е изброила 20 състояния, по които можем да се ориентираме, че над нас виси прокоба. Липса на самочувствие, липса на самоуважение, липса на любов към себе си, липса на доверие към себе си и към околните, безпокойство и стрес, депресия са първите в списъка на Николета Йорданова.

 

Като сигнал за магия могат да се тълкуват още: депресия, страхове, фобии, натрапчиви идеи, непрекъснати загуби на различни предмети, здравословни проблеми, проблеми с психиката, водещи до всякакъв вид дискомфорт.

 

Хранителните разстройства и материалните загуби, постоянната липса на пари и неблагополучията ясновидката от Червен бряг също е категорична, че издават наличието на магия.

 

Трудности при намиране на призванието, непрекъснато лутане между професии, несполучливи интимни връзки и взаимоотношения и невъзможност от отказване от различни зависимости са последните симптоми в списъка ѝ.

 

„Абсолютно всеки го лови магията. Най-силна е майчината клетва. Когато си агресивен, изкарваш най-много негативна енергия. Тогава човек прави нещо като заклинание, без дори да го осъзнава – да ти се случи това и това…

 

И другият, ако го гледа в очите, веднага го хваща. Ще мине време и тези неща наистина ще се случат“, коментира феноменът от Червен бряг. Тя съветва да не гледаме злонамерени хора в очите, а да бягаме далеч и с гръб, за да не ни хващат клетвите им.

 

„Представяш си, че зад теб има огледало. За да може клетвите да не те стигнат теб, а да се върнат при този, който ги изрича“, допълва още ясновидката.

 

„Хубаво е човек да посещава понякога психолог, да си прави мантри, да прочиства съзнанието си и да пие много вода.

 

Когато има проблем, влизайки в тоалетната, да мисли за него, за да го изхвърли“, съветва още Йорданова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Половинката на Камелия разбуни духовете с новини за нея и бебето
Next: Само истинските фенове ще го познаят – младежът от снимката днес е един от най-красивите и обичани актьори у нас

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.