Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николета Йорданова от Ясновидци: 20 признака показват, че имате магия
  • Новини

Николета Йорданова от Ясновидци: 20 признака показват, че имате магия

Иван Димитров Пешев април 27, 2023
nninaskdkasdoasidas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Името на феномена Николета Йорданова от Червен бряг стана известно по време на участието ѝ в телевизионното риалити „Ясновидци“ преди повече от 10 години.

 

В един от епизодите на шоуто тя отгатна живота и мъченията, които е претърпяла в либийския затвор медицинската сестра Валя Червеняшка, а също така се справи успешно и с редица други задачи, доказващи способностите ѝ.

 

Към днешна дата тя продължава да оказва помощ на нуждаещи се и признава, че я търсят най-вече за разваляне на черни магии и прокоби. В страницата си в социалната мрежа фейсбук, където Николета е следвана от повече от 20 хиляди души, тя публикува списък на симптомите, които издават, че имаме направена магия или сме жертва на родово проклятие.

 

Тя е изброила 20 състояния, по които можем да се ориентираме, че над нас виси прокоба. Липса на самочувствие, липса на самоуважение, липса на любов към себе си, липса на доверие към себе си и към околните, безпокойство и стрес, депресия са първите в списъка на Николета Йорданова.

 

Като сигнал за магия могат да се тълкуват още: депресия, страхове, фобии, натрапчиви идеи, непрекъснати загуби на различни предмети, здравословни проблеми, проблеми с психиката, водещи до всякакъв вид дискомфорт.

 

Хранителните разстройства и материалните загуби, постоянната липса на пари и неблагополучията ясновидката от Червен бряг също е категорична, че издават наличието на магия.

 

Трудности при намиране на призванието, непрекъснато лутане между професии, несполучливи интимни връзки и взаимоотношения и невъзможност от отказване от различни зависимости са последните симптоми в списъка ѝ.

 

„Абсолютно всеки го лови магията. Най-силна е майчината клетва. Когато си агресивен, изкарваш най-много негативна енергия. Тогава човек прави нещо като заклинание, без дори да го осъзнава – да ти се случи това и това…

 

И другият, ако го гледа в очите, веднага го хваща. Ще мине време и тези неща наистина ще се случат“, коментира феноменът от Червен бряг. Тя съветва да не гледаме злонамерени хора в очите, а да бягаме далеч и с гръб, за да не ни хващат клетвите им.

 

„Представяш си, че зад теб има огледало. За да може клетвите да не те стигнат теб, а да се върнат при този, който ги изрича“, допълва още ясновидката.

 

„Хубаво е човек да посещава понякога психолог, да си прави мантри, да прочиства съзнанието си и да пие много вода.

 

Когато има проблем, влизайки в тоалетната, да мисли за него, за да го изхвърли“, съветва още Йорданова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Половинката на Камелия разбуни духовете с новини за нея и бебето
Next: Само истинските фенове ще го познаят – младежът от снимката днес е един от най-красивите и обичани актьори у нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.