Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николета Лозанова попиля майката на Сашко. Изсипа остри критики по неин адрес
  • Новини

Николета Лозанова попиля майката на Сашко. Изсипа остри критики по неин адрес

Иван Димитров Пешев ноември 23, 2022
ninaisknasknoasll.png

В продължение на дни една от най-обсъжданите теми у нас бе изчезването на 12-годишния Александър от град Перник, който на 11 ноември т.г. се изгуби от погледа на баща си при разходката им в местната планина Голо бърдо и оттогава бе в неизвестност.

За кратко време в търсенето му се включиха хиляди хора – от служители на МВР през планински спасители до доброволци от различни краища на страната, обикалящи района, в който за последно е бил видян, изпълнени с надеждата, че ще успеят да го открият, преди да е станало прекалено късно. Както, за всеобща радост, се случи.

На 19 ноември момчето бе намерено живо в храстите на изоставен завод край радомирското село Червена могила от двама делтапланеристи, включили се в спасителната акция още в самото ѝ начало, които отказаха паричната награда от 100 хиляди лева, обявена за откриването му, с доблестните думи, че не са се присъединили към издирването за парите, с което заслужиха уважението на мнозина.

И макар случаят вече да приключи, при това с щастлив край, неговото ехо продължава да кънти из социалните мрежи, чиито потребители не спират да коментират случилото се. Така например съвсем наскоро към тях се присъедини и Николета Лозанова, която отправи остра критика към майката на малкия Сашко.

Не изпускай тези оферти:

Повод за думите на най-популярната носителка на титлата „Мис Плеймейт“ в страната ни бе публикация в медията, отразяваща скорошното интервю, което Радостина Цветанова даде дистанционно за bTV, чрез директна връзка от Обединеното кралство, където в момента се намира. В разговора стана ясно, че тя не се е виждала със сина си от две години насам, но възнамерява скоро да се върне в България, за да го стори.

Именно този факт предизвика възмущението на любимата на футболиста Ники Михайлов, която използва виртуалното пространство като трибуна, за да сподели със своите последователи, чиято бройка само в Инстаграм надвишава 800 хиляди души, какво мисли по темата от позицията на родител. Това, което написа, коментирайки изявата на жената, дала живот на детето, не бе никак ласкаво.

„Жалко, че има майки, които след като присъдят родителските права на бащата, губят и вродения си майчински инстинкт! „Скоро ще се прибера в България“ – в превод „някога си“, безразлично и безочливо!“, написа някогашната водеща на предаването „Папараци“ във всички свои акаунти в интернет, прилагайки връзка към афектиралата я статия.

„Радвам се, че Александър е жив и здрав. Чувството е неописуемо, все още не съм на себе си – нито физически, нито психически. През цялото време държах връзка с бащата на детето.

Той беше първият, който ми се обади, за да ми каже, че Сашко е добре“, каза в ефира на националната телевизия Радостина Цветанова, която отхвърли идеята, че наследникът ѝ е бил отвлечен, тъй като според нея все някой е щял да потърси парите за наградата, преди да го предадат в ръцете на медиците и органите на реда.

„До момента съм имала само един разговор с разследващ полицай от Перник и бях готова да съдействам, но те ми казаха, че няма как разпитът да се проведе официално по този начин. Казаха ми, когато се прибера, да се свържа с органите на реда“, разказа още тя.

Под публикацията на Ни Ло се появиха десетки коментари, подкрепящи написаното от нея.

„От две години не го е виждала, това само по себе си казва всичко! За съжаление, не знам каква майка е това?! Тази жена може да бъде наричана с много имена, но не и майка!!!“, гласи коментарът на една от почитателките на еротичния модел.

„Не знам как може тази жена да си стои в чужбина, когато детето ѝ е в неизвестност? Доброволци, кмет и полиция го издирват, а тя вместо да хване първия полет си стои там.

От възпитание ще я нарека „госпожа“, независимо какви са отношенията с бащата, една истинска майка няма да чака, а ще се прибере и ще търси рожбата си под дърво и камък, както се казва. Един истински родител няма да се спре пред нищо, каквото и да му струва“, на мнение е друга.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: He ги oтxвъpляйтe a ги пpивлeчeтe и cлeд 5 чaca щe имaтe пoвeчe пapи: Eтo гo зaĸoнa зa пpивличaнeтo
Next: Олиото, което е в пъти по-полезно за сърцето от зехтина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.