Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Николина Ангелкова се сгоди, показа огромен пръстен
  • Новини

Николина Ангелкова се сгоди, показа огромен пръстен

Иван Димитров Пешев март 2, 2024
sdfvdfsvdfvdfcdscdsc.png

Бившата министърка на туризма Николина Ангелкова намекна, че отново се на крилете на любовта в навечерието празника на влюбените „Св. Валентин“.

Тя публикува в социалните си мрежи своя снимка от най-новата й професионална фотосесия, на която позира във фотографско студио пред червен фон.

Дрескодът също е тематичен и е решен в червено, а марковата кадифена рокля ексминистърката впечатлява с шармантно деколте и описва изцяло фигурата, за която тя полага значими усилия. Ангелкова сияе с нов шоколадов нюанс на косата и широка 24-каратова усмивка, но най-важният детайл на снимката е огромният пръстен със скъпоценен камък, който блести на ръката. Бижуто отскоро е неразделна част от ежедневието на бившата депутатка от ГЕРБ и досущ прилича на символ за годеж.

Припомняме, че преди две години Николина се разведе официално с бившия си съпруг Христо Ангелков. След раздялата двамата се разбрали да не оповестяват семейните си проблеми публично. Бившата министърка на туризма решила да запази фамилията на бизнесмена и двамата съхранили добрите си отношения в името на тяхната, обща дъщеричка Далия.

Преди броени седмици дори се събрали заедно в елитен столичен ресторант, за да отпразнуват рождения й ден.

Ангелкови изкараха по-малко от 10 години брачен стаж. Двойката подписа в тесен семеен кръг през 2014 г., а после вдигнаха пищна сватба, на която пристигнаха гости от цял свят, тъй като Христо и Николина се запознават, докато учат в Бостън в „Харвард бизнес скул“ и дружат с бизнесмени и гении от Индия, САЩ, Австралия и много други държави.

Малко преди да се оженят, двамата станаха родители на дъщеричка Далия, която е останала да живее с майка си, видно е от снимките на Ангелкова. Напоследък тя се е отдала на пътешествия както по работа, така и за удоволствие, а щерка й е плътно до нея.

От края на 2023 г. Николина е и директор в една от фирмите на бизнесмена Валентин Златев, която се занимава с туризъм. 44-годишната бивша министърка не спира да полага грижи за външния си вид и всички от тясното й обкръжение са на мнение, че цъфти не само заради процедурите, но и заради новия мъж до себе

Засега обаче тя пазела връзката си в абсолютна тайна. Неотдавна някогашното острие на ГЕРБ се сдоби с чисто нова 24-каратова холивудска усмивка и пластична операция на носа, които радикално промениха визията й.

Тя обаче обясни, че е легнала под ножа не от суета, а заради здравословен проблем с дишането. Бившата министърка винаги е държала на фигурата си и на стилните тоалети. Тя е отявлен почитател на най-скъпите дизанейрски марки и в гардероба си къта модни шедьоври за десетки хиляди левове, пише „Ретро“.

Continue Reading

Previous: Легендарният Мустафа Чаушев: 350 лв. ми е пенсията, а имам златна, платинена и диамантена плоча
Next: Идат големи промени: Всеки шофьор, който кара на дизел, трябва да прочете това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.