Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НИМХ бие тревога: Опасно време сковава почти цяла България в петък
  • Новини

НИМХ бие тревога: Опасно време сковава почти цяла България в петък

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2023
vwatsdgdfgrgfhfg.png

През нощта срещу петък валежите в крайните източни райони ще спрат. След намалението на облачността, още след полунощ в низините и равнините ще се образува мъгла или ниска облачност. Това съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

В петък ще има разкъсана висока, преди обяд в низините значителна ниска облачност. Валежи не се очакват.

За сметка на това за 15 области на страната е обявен жълт код за силен вятър. Предупреждението е в сила за областите Монтана, Враца, София, Кюстендил, Благоевград, Ловеч, Габрово, В. Търново, Кърджали, Хасково, Ямбол, Бургас, Шумен, Варна и Добрич.

Вятърът от юг ще се усили, в Източна България и на места северно от планините ще бъде силен и с него ниската облачност ще се разкъса и намалее. Максималните температури ще бъдат предимно между 19° и 24°, в София 19°-20°. Вечерта от запад ще започне ново увеличение на областта и в крайните западни райони ще завали дъжд.

По Черноморието ще има значителна ниска облачност, която в следобедните часове ще се разкъса и ще намалее. Вятърът от юг ще се усили и ще бъде умерен и силен. Максималните температури ще бъдат между 19° и 24°. Температурата на морската вода е 16°-19°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

В планините ще има разкъсана висока облачност, която вечерта ще започне да се увеличава и вплътнява и през нощта срещу събота в масивите от Западна България ще има валежи от дъжд. Ще духа силен и бурен югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 16°, на 2000 метра – около 9°.

В събота ще остане ветровито, особено в източната половина от страната. В Западна и Централна България ще бъде облачно, с валежи, на места значителни по количество, с гръмотевици. Вятърът временно ще се ориентира от запад-северозапад и температурите ще се понижат; максималните там ще са от 12-13° до 17°. В източните райони валежите ще са главно в следобедните часове; вятърът през по-голямата част от деня ще е южен и температурите ще са все още високи, до 25°-26°.

През нощта срещу неделя вятърът ще отслабне, валежите ще спрат, най-късно в източните райони. В неделя облачността ще се разкъса и ще намалее, в много райони до предимно слънчево.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание: Гответе се за още страховити съобщения, вижте кога ще ги пускат
Next: Вдигат пенсии, минимални заплати и социални помощи

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.