Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НИМХ бие тревога: Опасно време сковава почти цяла България в петък
  • Новини

НИМХ бие тревога: Опасно време сковава почти цяла България в петък

Иван Димитров Пешев ноември 2, 2023
vwatsdgdfgrgfhfg.png

През нощта срещу петък валежите в крайните източни райони ще спрат. След намалението на облачността, още след полунощ в низините и равнините ще се образува мъгла или ниска облачност. Това съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

В петък ще има разкъсана висока, преди обяд в низините значителна ниска облачност. Валежи не се очакват.

За сметка на това за 15 области на страната е обявен жълт код за силен вятър. Предупреждението е в сила за областите Монтана, Враца, София, Кюстендил, Благоевград, Ловеч, Габрово, В. Търново, Кърджали, Хасково, Ямбол, Бургас, Шумен, Варна и Добрич.

Вятърът от юг ще се усили, в Източна България и на места северно от планините ще бъде силен и с него ниската облачност ще се разкъса и намалее. Максималните температури ще бъдат предимно между 19° и 24°, в София 19°-20°. Вечерта от запад ще започне ново увеличение на областта и в крайните западни райони ще завали дъжд.

По Черноморието ще има значителна ниска облачност, която в следобедните часове ще се разкъса и ще намалее. Вятърът от юг ще се усили и ще бъде умерен и силен. Максималните температури ще бъдат между 19° и 24°. Температурата на морската вода е 16°-19°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

В планините ще има разкъсана висока облачност, която вечерта ще започне да се увеличава и вплътнява и през нощта срещу събота в масивите от Западна България ще има валежи от дъжд. Ще духа силен и бурен югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 16°, на 2000 метра – около 9°.

В събота ще остане ветровито, особено в източната половина от страната. В Западна и Централна България ще бъде облачно, с валежи, на места значителни по количество, с гръмотевици. Вятърът временно ще се ориентира от запад-северозапад и температурите ще се понижат; максималните там ще са от 12-13° до 17°. В източните райони валежите ще са главно в следобедните часове; вятърът през по-голямата част от деня ще е южен и температурите ще са все още високи, до 25°-26°.

През нощта срещу неделя вятърът ще отслабне, валежите ще спрат, най-късно в източните райони. В неделя облачността ще се разкъса и ще намалее, в много райони до предимно слънчево.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание: Гответе се за още страховити съобщения, вижте кога ще ги пускат
Next: Вдигат пенсии, минимални заплати и социални помощи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.