Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НИМХ съобщи за рядко природно явление в морето, насред адската жега не може да се нагази във водата
  • Новини

НИМХ съобщи за рядко природно явление в морето, насред адската жега не може да се нагази във водата

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
htrjtrjytjgj.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От Националния институт по метеорология и хидрология с филиал Варна (НИМХ-Варна)
съобщиха за интересно явление, което се образува в някои части от нашето Черноморие.

 

„От 24 юли до днес баричното поле над Черноморския басейн се преустрои в антициклонално,
вятърът по северното крайбрежие придоби за дълъг период от време южна и югоизточна
компонента.

 

Брегът по нашето Черноморие е с различна ориентация спрямо морето, а в районите
северно от нос Калиакра, както и на юг от нос Галата до Бяла тази посока на вятъра
и неговата скорост, непревишаваща 10 m/s, става предпоставка за чувствително,
често рязко понижение на температурата на морската вода и поява на явлението „upwelling“,
посочиха от НИМХ.

 

Сутринта на 24 юли по българско крайбрежие морската вода е била с температура
между 23° и 26°, като до обяд на север от н. Калиакра до Дуранкулак тя се е понижила
до 9-10°, в района на Шкорпиловци до 17°. Промяна към повишение се очаква или
при смяна на посоката на вятъра, или при силата му.

 

По дефиниция явлението „upwelling“ (ъпуелинг) представлява „издигане на дълбоководни
студени води в шелфовата зона близо до бреговете от дълбочина 300–500 м към водната
повърхност, вследствие продължително действие на вятър с посока от брега към морето,
както и при сгонни явления, възникващи при продължителни южни, югозападни и югоизточни
ветрове”.

 

Температурата на водата в близост до брега се понижава, солеността й се увеличава,
както и разтворения кислород и биогенните елементи.

 

„Движението на водната маса в дълбочина, възникващо при споменатите условия,
се извърша по спиралата на Екман, като отклонението на потока в северното полукълбо
е надясно, поради действащата сила на Кориолис“, допълват експертите от НИМХ.

 

В един от най-горещите юлски дни – 26 юли, температурата на морската вода е 24
– 26 градуса, а в района на Шабла – 10-12 градуса, като се очаква да падне до 9 градуса. Причината
не е в преминаващо студено течение, а във ветровете, обясниха синоптиците.

 

От значение за този район е посоката на вятъра, който в момента избутва топлите
води навътре в морето и на повърхността излизат студените води.

Явлението е обичайно за ветровития район, където днес и температурата на въздуха,
измерена в 9.00 часа, беше 23 градуса –  най-ниска в Източна България и крайбрежието.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли уникалната банкнота от 3 лева, тя е изключително ценна
Next: СУПЕР ЛУНА на 1 август е СЪДБОВНО време, през което Вселената щедро ще се разпредели на 4 зодиакални знака

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.