Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова е безутешна! Бивш директор на Кинтекс: Имам документи за износа на оръжие! Корнелия е в центъра
  • Новини

Нинова е безутешна! Бивш директор на Кинтекс: Имам документи за износа на оръжие! Корнелия е в центъра

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
kitennanxaxak.jpg

Основната причина за уволнението ми от Корнелия Нинова, бивш министър на икономиката и лидер на БСП, е страхът й да не заема длъжност, която да позволява да я изоблича. Това написа в позиция, разпространена до медиите, бившият директор на „Кинтекс“ Александър Михайлов.

„Утре ще дам нова информация и документи за износа на българско оръжие за Украйна и ролята на Нинова в това“, пише още Михайлов.

„В предпоследния й ден като министър Корнелия Нинова уволни ръководителя на държавното дружество НИТИ-Казанлък с 30 г. опит, за да назначи председателя на организацията на БСП в Казанлък Румяна Друмева“, допълва Михайлов.

Ето пълния текст на позицията му:

„Корнелия Нинова публично призна, че от страх да не стана служебен министър и да я ревизирам са заведени 2 дела срещу мен. Загубени са над 70 хил. лв. за тях и никой няма да ѝ търси отговорност за това“.

Част от обществото знае, че от 2-3 месеца аз водя спор на принципна основа с Корнелия Нинова. Твърдо отстоявам 3 каузи:

1. Не може тя да лъже за мен и причините за моето уволнение. Завел съм срещу нея 2 дела и сам си плащам разходите по тях, до сега 2 552 лева. Нейната вендета срещу мен бяха две заведени дела от подчинените ѝ държавни дружества. Хонорарите до тук по тях са над 70 хил. лв., които плаща българското общество, заради егото на Нинова.

2. Изобличаване на злоупотребите ѝ с властовите ресурси. Скандално е тя да се опитва да назначи директори в най-големите държавни фирми на тъмно, със съкратени срокове и реално без конкуренция. В предпоследния ѝ ден като министър уволни ръководител на държавно дружество с 30 години опит, за да назначи Председателя на БСП Казанлък.

3. Обществото има право да знае къде отива българското оръжие, особено когато бившият министър разрешаващ износа публично е заявявал многократно, че не би допуснал експорт за Украйна.

За отмъщение за тези мои каузи Корнелия Нинова трансформира до скоро подвластните ѝ държавни фирми „Кинтекс“ и ДКК в репресивни апарати, които вероятно по нейни инструкции, завеждат срещу мен дело след дело и сезират прокуратурата все за измислени мои нарушения.

Както казах, тези фирми са платили до сега около 70 хиляди лева за адвокати и такси. Лесно се харчат държавни пари, докато тя се прави на загрижена за доходите на хората и инфлацията.

С делата срещу мен се респектират и всички нейни опоненти, които са дръзнали да ѝ противоречат. Показна акция какво те чака, ако не слушаш.

Конкретно по казуса: Миналата седмица в някои сайтове се появиха предположения – спекулации, че аз ще съм служебен министър на икономиката и индустрията. Вероятно Корнелия Нинова, уплашена да не би аз да заема този пост и да осветля пред обществото какво е правила през последните 6 месеца, е дала инструкции за спешно ново дело срещу мен, за да ме злепостави.

В резултат в понеделник – последният ѝ ден като министър, бе заведено поредното измислено дело срещу мен. Този път за уронване репутацията на „Кинтекс“.

Истинската причина за делата срещу мен обаче бе призната от самата Нинова в изявлението й при сдаването на властта на служебния министър. Тя директно призна за страха си да не заема длъжност, която ми позволява да изобличавам лъжите и делата ѝ.

Водена от желанието си да ме „удари“ тежко, тя всеки път изпраща до медиите гръмки съобщения за измислени мои провинения в „Кинтекс“ и точно с тези свои действия тя уврежда престижа на дружеството.

В отговор на лъжите по мой адрес аз бях принуден публично и аргументирано да защитя името си.

Винаги съм пазил интересите на „Кинтекс“ и съм давал само ограничена информация, но достатъчна, за да разбере обществото истината. Това ще бъде потвърдено още веднъж в съда.

Говорейки за информация и истина, нека кажем на хората още нещо, което Нинова премълча по време на отчета си за свършеното като министър на икономиката и индустрията.

В петък (29 юли) – предпоследният ѝ ден като министър, чрез ДКК, тя сменя директора на НИТИ Казанлък – предприятие от военно-промишления комплекс. Уволненият ръководител е професионалист с над 30 години опит, спасил завода от фалит в миналото. 7 предходни министри от различни правителства не посегнаха на директора на НИТИ Казанлък, но тя го направи и то в последния момент.

Защо?

Ето го отговора: Новият директор е г-жа Румяна Друмева – Председател на БСП Казанлък до месец март/април тази година и настоящ Председател на групата на БСП в Общинския Съвет. Така ли се управляват прозрачно и успешно държавните фирми – с тайни трудоустроявания на партийни кадри без конкурс и то в „12 без 5“?

Г-жо Нинова защо не пуснахте и за това назначение прессъобщение, както правите за делата срещу мен? Защо не казахте на медиите и когато за 3 дни търсихте директори в най-големите и богати държавни фирми с псевдо конкурси?

В заключение: На изпроводяк и за отмъщение Нинова ми нанася нов наказателен „удар“. Вече започвам да свиквам, но пак ще говоря истината!

Утре ще дам нова информация и документи за износа на българско оръжия за Украйна и ролята на Корнелия Нинова в това. Обществото има право да знае! Няма да приключа с медийните си изяви. Делата не ме плашат нито грозната реалност, че в България, който говори публично истината, често се превръща във враг на властимащите!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Костадин Костадинов: Ще изгоня Лидл от България
Next: 38-годишният охранител Светлин Димитров – Хлебарката загина в Гробището на мутрите! Шефът му е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.