Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова е безутешна, получи писмо от Брюксел! Новият председател на ПЕС се ядоса
  • Новини

Нинова е безутешна, получи писмо от Брюксел! Новият председател на ПЕС се ядоса

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
nsaidasodasndas.jpg

Новият председател на ПЕС Стефан Льовен, който наследи на поста Сергей Станишев, заби звучен шамар на Корнелия Нинова, съобщава ПИК. БСП до момента мълчи, в централата е получено кърваво писмо от Брюксел.

В писмо от 23 ноември Льовен пише от Брюксел:

„Скъпа Корнелия, бих искал да ви благодаря за поздравленията и благопожеланията, изразени в последното ви писмо. За голямо съжаление, не успяхте да присъствате на конгреса на ПЕС в Берлин миналия месец, където щяхте да се убедите лично в силата и единството на нашето европейско социалдемократическо семейство.

Конгресът на ПЕС също така потвърди-ясно и публично, това, което отстоява нашето политическо семейство. Равенство, борба с дискриминацията, правата на жените – тези ценности определят кои сме ние. Те не подлежат на преговори и винаги са били такива.

Не изпускай тези оферти:

Именно в този контекст, от името на семейството на ПЕС, ви пиша, за да изразя загриженост по отношение на някои дебати, политики и позиции, които ръководството на БСП е възприело, особено по отношение на Истанбулската конвенция.

Бих искал да ви припомня, че това не е първият път, в който семейството на ПЕС и неговите партии членки изразяват тревога. Знаете, че много партии членки вече са отправяли призиви да се предприемат действия срещу БСП по този въпрос.

Ръководството на ПЕС се опита да работи с вас, за да адресира тези опасения. Делегация на ПЕС, водена от генералния секретар Ахим Пост, посети София преди няколко години, за да обсъди тези въпроси.

Тогава ръководството на БСП обеща да направи положителни промени, включително да предложи и настоява за силно законодателство за справяне с насилието над жени. Към днешна дата. Около пет години по-късно, с тревога констатираме, че не е постигнат никакъв осезаем напредък.

Ръководството на ПЕС получи вашето писмо относно относно несъгласието на вашата партия с някои елементи от резолюцията, приета от конгреса на ПЕС Миналия месец. С настоящото бих желал да ви напомня, че резолюцията беше резултат от открит и прозрачен процес, който включваше шест кръга на обсъждане на измененията.

Бих искал да насърча БСП да поеме отговорността си като партия членка и да се включи в подобни дискусии в бъдеще. Когато в нашето политическо семейство има различни мнения, ги изразяваме открито в духа на диалога и демокрацията.

Когато една партия членка не може или не желае да се ангажира по този начин, съм твърдо убеден, че тя няма да може да играе пълноценна и значима роля в нашето политическо семейство и в неговото бъдеще.

В стремежа ни да отстояваме общите ни ценности и цели бих искал да ви насърча да започнете да Изграждате диалог с оглед на възстановяване на връзката с нашето политическо семейство.

Отбелязвам поканата ви за посещение в България и се надявам, че скоро ще можем да имаме ползотворен обмен, който ще доближи вашата партия до ПЕС и нашите основни ценности.

Солидарно Ваш,

Стефан Льовен

Президент на ПЕС“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина писателят Валентин Караманчев – един от големите майстори в българското слово
Next: Дядо от село отиде да види сина си големец в града, но остана като попарен от реакцията му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.