Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова извади голямата брадва в края на седмицата и ги започна по домова книга
  • Новини

Нинова извади голямата брадва в края на седмицата и ги започна по домова книга

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
domovanvanoava.jpg

От Държавната консолидационна компания (ДКК) взеха решение да сменят досегашният борд на ВМЗ-Сопот. Причините – ВМЗ-Сопот завършва 2021 г. с печалба от 3 107 000 лв., но този борд, който управлявал досега за първото тримесечие на 2022 реализира загуба в размер над 1 млн. лв. Това обяви вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова на брифинг пред журналисти.

В новия борд на директорите влизат Иван Иванов, бивш управител на София-област, Мариян Кънчев и инж. по електроника и автоматика Камен Шаралиев. Ще докажем че държавните предприятия могат да се управляват компетентно, справедливо и в грижа на работниците. Който не отговаря на тези изисквания ще трябва да се разделим, изтъкна Нинова.

За 2021 г. на всеки 100 лева разходи са реализирани 107 приходи, а за първото тримесечие на 2022 г.100 лева и 96 лева приходи. Забелязва се увеличение на задълженията спрямо 31 декември 2021 г. с 21 млн. лв., посочи Нинова като мотив за освобождаването на досегашния директор на ВМЗ-Сопот.

Втората причина е, че Министерският съвет взе решение държавните дружества да преведат дивидента си в размер на 100% от бюджета си до 30 април 2022 г. Въпреки неколкократните писма, които ДКК изпраща до ВМЗ-Сопот ръководството на дружеството отказвало да плати държавния дивидент.

Третата причина е, че Нинова няма да се позволи държавните дружества да се продават и разпарчетосват. Като пример Нинова даде, че досегашното ръководството на ВМЗ-Сопот и са обособени части, представляващи собственост на ВМЗ – почивна база „Чевира“,хотел в Сопот, сгради, намиращи се в индустриална зона гара Калояново. В резултат на тези факти, днес решиха да освободят досегашния борд и да назначат нови.

Припомняме, че в края на април Корнелия Нинова освободи от поста управителя на „Кинтекс“ Александър Михайлов. Тя аргументира решението си установен конфликт на интереси – Михайлов бил директор едновременно на държавното дружество и на частна фирма, която се занимава със същата дейност.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: И това доживяхме: Лукашенко заби нож в гърба на Путин! В Кремъл озверяха, вижте какво предложи на САЩ
Next: Зверство! Тинейджър изнасили 6-годишна, майката на момичето го застреля

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.