Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова извади голямата брадва в края на седмицата и ги започна по домова книга
  • Новини

Нинова извади голямата брадва в края на седмицата и ги започна по домова книга

Иван Димитров Пешев юни 4, 2022
domovanvanoava.jpg

От Държавната консолидационна компания (ДКК) взеха решение да сменят досегашният борд на ВМЗ-Сопот. Причините – ВМЗ-Сопот завършва 2021 г. с печалба от 3 107 000 лв., но този борд, който управлявал досега за първото тримесечие на 2022 реализира загуба в размер над 1 млн. лв. Това обяви вицепремиерът и министър на икономиката и индустрията Корнелия Нинова на брифинг пред журналисти.

В новия борд на директорите влизат Иван Иванов, бивш управител на София-област, Мариян Кънчев и инж. по електроника и автоматика Камен Шаралиев. Ще докажем че държавните предприятия могат да се управляват компетентно, справедливо и в грижа на работниците. Който не отговаря на тези изисквания ще трябва да се разделим, изтъкна Нинова.

За 2021 г. на всеки 100 лева разходи са реализирани 107 приходи, а за първото тримесечие на 2022 г.100 лева и 96 лева приходи. Забелязва се увеличение на задълженията спрямо 31 декември 2021 г. с 21 млн. лв., посочи Нинова като мотив за освобождаването на досегашния директор на ВМЗ-Сопот.

Втората причина е, че Министерският съвет взе решение държавните дружества да преведат дивидента си в размер на 100% от бюджета си до 30 април 2022 г. Въпреки неколкократните писма, които ДКК изпраща до ВМЗ-Сопот ръководството на дружеството отказвало да плати държавния дивидент.

Третата причина е, че Нинова няма да се позволи държавните дружества да се продават и разпарчетосват. Като пример Нинова даде, че досегашното ръководството на ВМЗ-Сопот и са обособени части, представляващи собственост на ВМЗ – почивна база „Чевира“,хотел в Сопот, сгради, намиращи се в индустриална зона гара Калояново. В резултат на тези факти, днес решиха да освободят досегашния борд и да назначат нови.

Припомняме, че в края на април Корнелия Нинова освободи от поста управителя на „Кинтекс“ Александър Михайлов. Тя аргументира решението си установен конфликт на интереси – Михайлов бил директор едновременно на държавното дружество и на частна фирма, която се занимава със същата дейност.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: И това доживяхме: Лукашенко заби нож в гърба на Путин! В Кремъл озверяха, вижте какво предложи на САЩ
Next: Зверство! Тинейджър изнасили 6-годишна, майката на момичето го застреля

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.