Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова надуши нещо гнило в думите на Борисов за зърнарите, това ли се готви да направи
  • Новини

Нинова надуши нещо гнило в думите на Борисов за зърнарите, това ли се готви да направи

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
fdbfhngcjnbmbn.jpg

Има дисбаланс в сектор „Земеделие“ и той трябва да бъде решен с държавна последователна политика, като средствата се разпределят по-разумно за отделните браншове в земеделието. Това заяви пред БНР лидерът на БСП Корнелия Нинова.

Тя отново повтори позицията на партията, че по-голяма част от субсидиите трябва да се преразпределят към производство на български плодове, зеленчуци, мляко и месо. Твърде много и европейски, и национални средства се отделят за зърнопроизводство, смята лидерът на БСП.

Нинова потвърди, че оценката на партията е за предателство на националния интерес във връзка с решението да не бъде продължена забраната за внос на селскостопански стоки от Украйна. Според нея това е станало с неясни причини. Тя е категорична, че е лъжа твърдението, че това ще понижи цените на храните, хляба и хлебните изделия:

„Цените няма да се намалят. Социален ефект няма да има от това решение“.

Корнелия Нинова изрази и съмнение, че контролът ще бъде толкова сериозен, че ще може напълно да установи дали внесената пшеница не е опасна за здравето.

„Започваме да се съмняваме, че става въпрос просто за икономически интереси. Ще задаваме въпроси. Ще следим кои фирми ще внасят украинско зърно на ниски цени и дали ще го препродават на по-високи цени, просто за да реализират едни печалби, за сметка на българския национален интерес и българското производство. Без държавата и без властта да им позволи това – няма как да стане“.

По думите й протестът става изключително сериозен и е основателен. Лидерът на БСП декларира, че ако протестиращите поискат среща с тях, ще бъде направена такава.

Тя припомни изказване на Бойко Борисов от вчера, в което казва, че когато е бил премиер, е дал на зърнарите 30 млрд. лв. Нинова пита: „Дали Борисов не използва справедливите протести на земеделците, за да сваля правителството? Просто питаме“.

Гръм в рая: Борисов скочи на министър от кабинета „Денков“, смрази журналистка след безумен въпрос

Според нея трябва да се преразгледа решението на НС и да се върне ветото за украинския внос.

За предстоящите местни избори Корнелия Нинова подчерта, че БСП е единствената партия, която има предизборна платформа, кандидати за кметове и листа за общински съветници. Ние сме в пълна готовност, категорична бе тя. Според нея няма напрежение в структурите.

„Нашата цел е промяна на модела на управление на Борисов и ГЕРБ в общините в последните 12-15 години. Този човек моделът на национално равнище го пренесе на общинско равнище. Като тръгнах в кампанията, аз обиколих цялата страна и се изумих колко бързо се е върнал страхът от местната власт“.

Желанието на Борисов от години наред е да прегърне и БСП, за да я задуши, и това продължава и през местните избори и отново няма да стане, категорична бе още Нинова.

Амбицията на партията е да постигне по-добър резултат от предишните избори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Филип и Михаела загинаха на медения си месец в Гърция
Next: Чудо се случи на Кръстова гора с малко детенце, обяви йеромонах Серафим

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.