Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова се видя в чудо! Колтуклиева я попиля: Сядай да си готвиш защитната реч за съдебната зала
  • Новини

Нинова се видя в чудо! Колтуклиева я попиля: Сядай да си готвиш защитната реч за съдебната зала

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
kolaktaktkat.jpg

Кристиан Вигенин: “Уставът на БСП е нарушен от тримата служебни министри.”
Гледай ти. Това не е партиен устав, а сборник от заповеди на ЧеКа.

Любопитно ми е, как е записано в този средновековен устав; нещо от сорта на това: никой не може да стане никакъв, ако не бъде одобрен от Корнелия и потвърден от нейните преторианци.

Корнелия Нинова вече не е вицепремиер и не раздава постове и служби. Скоро няма да е председател на БСП и няма да раздава шутове срещу своите.
А, бе, я да седне да си готви защитната реч за съдебна зала. Сбогом на оръжията!

От Фейсбук профила на журналистката Соня Колтуклиева

Още политика:

Бившият премиер Кирил Петков коментира отстраняването на Румен Спецов във Facebook

След решението на кабинета да смени шефовете на НАП и на Агенция „Митници” политическите реакции не закъсняха. Бившият премиер Кирил Петков коментира отстраняването на Румен Спецов във Facebook. По думите му смяната е „немотивирана“ на фона на „рекордни приходи и много добра събираемост“. И допълва, че моделът на феодални зависимости и задкулисни ходове атакува от всеки ъгъл.

Въпреки острия си тон към служебния кабинет в последните дни Корнелия Нинова запази мълчание по темата с рокадите. Коментари за уволнението на Спецов и Тонев обаче дойдоха от лидерите на доскорошната опозиция.

„Нова власт като дойде, колеги, не търсете реваншизъм, когато се сменят политически кабинети. Това е естествена част от процеса”, каза Мустафа Карадайъ.

„Огромни пари от контрабанда натрупаха тези момчета. Убеден съм, че техните избиратели скоро ще разберат как и колко са се облагодетелствали. Виждате, че на всички наши твърдения и въпроси сега служебното правителство всеки ден дава отговори – и те са хаос, хаос, катастрофа”, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

Борисов: Контрабандата в момента е страховита

Той критикува кабинета „Петков” и по темата за доставките на втечнен газ.

„Добре бе, г-н министър, да не ти казвам Александре, както ти сам се определи, като имаш оферта и тя е задължаваща за този, който я дава, защо не подписа договора? – Защото ще се види, че това, което г-жа Бориславова обясняваше, че ще бъде 4-5-6 пъти по-евтино, ще се окаже с десетки проценти по-скъпо и индустриалците ще фалират”, каза още Борисов.

А от ДПС призоваха служебната власт да погледне към всички възможни източници за суровини.

„Турция е една от държавите, които играят важна роля, свързана с тази част. Важно е за България да имаме тези срещи и тези контакти. Нещо, което мога да кажа като добра новина – политическото ръководство е много благосклонно и добре гледа към своите съседи, в частност към България”, заяви Мустафа Карадайъ.

А наред с политическите коментари за действията на правителството, от ГЕРБ заговориха и за бюджета с чувство за хумор.

„Искате ли да ви кажа как Гълъб Донев ще прави бюджет? – Перо по перо”, каза Борисов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прецедент! Жена внесе на сина си в затвора хероин между кори за баклава, стъжниха й живота
Next: Най-вкусната рецепта с кори за баница – сложете им ТОВА вместо сирене и ще ги ядете от сутрин до вечер!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.