Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова смълча НС: Такова разфушително политическо озверяване като сега не съм виждала
  • Новини

Нинова смълча НС: Такова разфушително политическо озверяване като сега не съм виждала

Иван Димитров Пешев юни 17, 2022
nsnianoaovoava.jpeg

Младите хора в това НС нямат опит. Това може и да е проблем, но е и плюс в някаква степен, защото не носят негативите.

Това заяви от парламентарната трибуна министърът на икономиката Корнелия Нинова.

„Искам обаче аз да ви поговоря от позицията на опита, базирайки се на една стара бг поговорка – не питай старило, питай патило“, каза тя.

„Цял ден се говори за задкулисие, мафия и борбата с тях. Била съм депутат и сме водили ожесточени битки със задкулисието и г-н Борисов. Опитаха да ни купуват, омаскаряваха ни. На мен ми правеха три пъти вътешнопартиен преврат. Всичко съм изпитала от задкулисието“, обясни тя.

„Това бяха много тежки 5-6 години на опозиция и ние издържахме, не се продадохме и не се предадохме тогава и затова продължаваме и днес в правителството на Кирил Петков, защото от години водим тази битка. Имаме цел, имаме и съмишленици“, категорична бе министърката на икономиката.

„Виждали сме много тежки сцени в тази зала, но такова разрушително политическо озверяване, каквото се случва в последните дни, не съм виждала Разрушително, без грам мисъл, как ще изкараме следващите дни, есента, зимата“, каза тя.

„Рушите, а няма алтернатива. „“Възраждане“, ДПС, ГЕРБ и ИТН, това ли ли е изборът и алтернативата“, запита Нинова.

По думите й, това което днес се задава на хоризонта като алтернативна коалиция няма нито принципна, нито ценностна стойност. Тя запита как се съчетава желанието за напускане на НАТО и ЕС от „Възраждане“ с проатлантическата насоченост на ДПС.

Нинова поясни, че леви и десни са се събрали заради общата цел – разгромът на задкулисието. „Това ни обедини преди месеци, това ни държи и сега заедно и ще ни държи и занапред. Мафия и задкулисието имат само една идеология – пари“, каза тя.

Според нея темата с оставката на Минчев е политическа.

„Македония не е тема – тя беше изкуствено повдигната и поддържана, за да се даде патриотичен привкус от хора, които искат да крадат постоянно“, отсече Нинова.

Тя обясни, че РСМ не е била тема, защото още в началото е заявена като червена линия:

„Ние не бихме позволили да се вдигне ветото, без да се изпълнят ангажиментите по договора. Това нямаше как да се случи, темата е употребена и се злоуптребява просто с патриотичните чувства на българите“, каза Нинова.

По думите й темата днес е „задкулисие срещу правила и ред, кражби срещу справедливост, незаконно обогатяване на една клика срещу доходите на хората, здравеопазването и справедлива съдебна система“, каза тя.

„Постът за председател на парламента ми бе предложен през 2017 година от Бойко Борисов. Този пост се търгува от тогава, за да няма опозиция“, каза тя.

„Постовете не са власт, пари, коли и облаги. Постовете са лостове за промяна. Може да ни атакуват, да свалят господин Минчев. Важно е да продължаваме, не се страхувайте, не се поддавайте“, призова Нинова и завърши, че народът ще прецени кой е крив и кой е прав в тази битка.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Информацията дойде от най-високо ниво! Русия иска да превземе и София
Next: Слави рядко се изказва, но вижте какво изстреля

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.