Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова с мълниеносен удар за служебните министри: БСП се разграничава от служебните министри
  • Новини

Нинова с мълниеносен удар за служебните министри: БСП се разграничава от служебните министри

Иван Димитров Пешев август 6, 2022
nanuaobaovoava.jpg

Приехме позиция на Националния съвет (НС) по отношение на тримата министри, членове на Националния съвет в служебния кабинет. Ще я изпратим на всички. Тя е, че се разграничаваме от членовете на националния съвет, назначени за служебни министри в нарушение на устава на партията. Не носим политическа отговорност за техните действия, както и за цялото служебно правителство. Смятаме за недопустима намесата на президента в намесата на вътрешнопартийните дела, най-вече БСП, предава БЛИЦ.

Това заяви Корнелия Нинова след събрание на НС на БСП.

„Тези, които са назначени за министри и областни управители, участват в лично качество, а не с мандат на партията и като представители на партията. Не носим отговорност за тяхното управление.

Те остават членове на БСП“, подчерта тя.

Нинова отговори и на вицепрезидента Илияна Йотова за личните решения в БСП.

„Партията се произнася чрез колективните си органи. Ние сме партия. Лични решения няма. Не знам от чие име говори Йотова.

Днес ви представихме решението на най-висшия орган – Националния съвет. Разграничаваме се от тези хора. Решението е прието със 104 „за“, пет „против“ и три „въздържал се“, каза още Нинова.

„Подписваме нови споразумения за подкрепа с около 10 леви партии“, съобщи още тя.

Нинова отказа да коментира смените в НАП и „Митници“.

Публикуваме позицията на БСП без редакторска намеса:

На 02.08.2022 г. встъпи в длъжност служебно правителство, назначено от президента Румен Радев в съответствие с чл.99, ал.5 от КРБ.

В състава на правителството се оказаха трима членове на Националния съвет на БСП.

Информация за предстоящите назначения не постъпи в ръководството на БСП нито от президента Радев, нито от съответните министри – Весела Лечева, Крум Зарков и Явор Гечев.

Не беше спазен чл.33, т.22 от Устава на БСП, който изисква НС на БСП да утвърждава кандидатурите за министри.

Във връзка с тези действия НС на БСП:

1. Смята за недопустима намесата на президентската институция във вътрешнопартийните дела на политическите партии, в частност БСП.

2. Заявява, че БСП се разграничава от членовете на НС, назначени за служебни министри, в нарушение на Устава на БСП и няма да носи политическа отговорност за техните действия, както и на правителството като цяло.

3. Подчертава, че социалистите, назначени в правителството като министри, както и зам.-министри и областни управители, участват в лично качество и не представляват БСП.

4. Припомня, че основната задача на служебното правителство е да осигури оптимални условия за провеждането на предсрочните парламентарни избори и изисква от него да се въздържа от всякакви действия и изявления, които могат да се тълкуват като намеса в полза или в ущърб на участващи в изборите партии и кандидати.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 40-годишен полетя с трактора си в дълбока пропаст и загина на място
Next: Предаваме от пътя за морето София – Бургас, лебед изскочи на платното! Последва верижна катастрофа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.