Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова: Такова чудо не съм виждала! Знаете ли Кирил какво ми казва, като ме види сега
  • Новини

Нинова: Такова чудо не съм виждала! Знаете ли Кирил какво ми казва, като ме види сега

Иван Димитров Пешев март 21, 2024
vsdfbfdgbgfdngnhg.png

Ситуацията изглежда като агония. Има пет думи, с които можем да я опишем. Това е страх, алчност, предателство, безотговорност и агония. Една част от сглобката се страхува. Това е Борисов. Страхува се от възмездие, от търсене на отговорност. От рехорма, която ще размрази Барселонагейт, чекмеджета и т.н. Това е единствената му движеща сила, но и желанието да оцелее в политиката.

Това коментира пред бТВ Корнелия Нинова.

Втората дума е алчност, защото според нас ПП и ДБ се заслепиха от алчност. Те искат сега и веднага да вземат всичко. Третата дума е предаталство, защото и двете групи предадоха своите избиратели, казаха, че няма да работят заедно, но седнаха на една маса. Четвъртата е безотговорност, защото няма нито едно решение, което да е отговорно към България и към народа за тези девет месеца. И на последно място е агония, защото това гледаме всеки ден, коментира тя.

Такова чудо не съм виждала. А дълго време съм в политиката и съм видяла какво ли не. Но такава загуба на човешко достойнство и политически морал не съм виждала, коментира тя.

Ако сега има избори, очаквам нещо различно от това, което е сега. Да се казва, че изборите нищо няма да променят, е грешка, защото така отричаме правото на хората да се произнасят. Дайте тогава да зачеркнем изборите и да управляваме с декрети, коментира тя.

Избори трябва да има и съм убедена, че резултатът няма да е същия. Няма как хората, които заложиха на ПП да не са разочаровани от това предателство. Няма как хората, които са подкрепяли ГЕРБ да не са разочаровани от това, че Борисов жертва партията в името на личното си оцеляване. Няма как това да не се отрази на изборния резултат, коментира Нинова.

ПП-ДБ е сложен партньор. Но когато ние управлявахме заедно такив аскандали не е имало. На Борисов думата не тежи, тя е евтина, а Кирил вярваше на моята, не се съмняваше в мен. Дори сега като се срещаме и си говорим ми признава, че при нас знаеше, че аз като кажа „да“, значи е „да“, а кажеш ли „не“, няма смисъл дори да се опитваме. Докато сега той не може да вярва на Борисов, там мнението се сменя на ден по три пъти, коментира Нинова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сезоните в България се изместиха, сняг ще има чак до средата следващият месец
Next: Най-голямата тайна на Ани Салич е разкрита. Новинарката крие първия си брак, ето с кого е бил

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.