Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нинова: Такова чудо не съм виждала! Знаете ли Кирил какво ми казва, като ме види сега
  • Новини

Нинова: Такова чудо не съм виждала! Знаете ли Кирил какво ми казва, като ме види сега

Иван Димитров Пешев март 21, 2024
vsdfbfdgbgfdngnhg.png

Ситуацията изглежда като агония. Има пет думи, с които можем да я опишем. Това е страх, алчност, предателство, безотговорност и агония. Една част от сглобката се страхува. Това е Борисов. Страхува се от възмездие, от търсене на отговорност. От рехорма, която ще размрази Барселонагейт, чекмеджета и т.н. Това е единствената му движеща сила, но и желанието да оцелее в политиката.

Това коментира пред бТВ Корнелия Нинова.

Втората дума е алчност, защото според нас ПП и ДБ се заслепиха от алчност. Те искат сега и веднага да вземат всичко. Третата дума е предаталство, защото и двете групи предадоха своите избиратели, казаха, че няма да работят заедно, но седнаха на една маса. Четвъртата е безотговорност, защото няма нито едно решение, което да е отговорно към България и към народа за тези девет месеца. И на последно място е агония, защото това гледаме всеки ден, коментира тя.

Такова чудо не съм виждала. А дълго време съм в политиката и съм видяла какво ли не. Но такава загуба на човешко достойнство и политически морал не съм виждала, коментира тя.

Ако сега има избори, очаквам нещо различно от това, което е сега. Да се казва, че изборите нищо няма да променят, е грешка, защото така отричаме правото на хората да се произнасят. Дайте тогава да зачеркнем изборите и да управляваме с декрети, коментира тя.

Избори трябва да има и съм убедена, че резултатът няма да е същия. Няма как хората, които заложиха на ПП да не са разочаровани от това предателство. Няма как хората, които са подкрепяли ГЕРБ да не са разочаровани от това, че Борисов жертва партията в името на личното си оцеляване. Няма как това да не се отрази на изборния резултат, коментира Нинова.

ПП-ДБ е сложен партньор. Но когато ние управлявахме заедно такив аскандали не е имало. На Борисов думата не тежи, тя е евтина, а Кирил вярваше на моята, не се съмняваше в мен. Дори сега като се срещаме и си говорим ми признава, че при нас знаеше, че аз като кажа „да“, значи е „да“, а кажеш ли „не“, няма смисъл дори да се опитваме. Докато сега той не може да вярва на Борисов, там мнението се сменя на ден по три пъти, коментира Нинова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сезоните в България се изместиха, сняг ще има чак до средата следващият месец
Next: Най-голямата тайна на Ани Салич е разкрита. Новинарката крие първия си брак, ето с кого е бил

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.