Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Новата рецепта за дробчета накара всички домакини да забравят за друг начин на приготвяне, страшна вкусотия става
  • Новини

Новата рецепта за дробчета накара всички домакини да забравят за друг начин на приготвяне, страшна вкусотия става

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
daroasobaosboas.jpg

Няма да отнеме много време, за да приготвите черния дроб в буркан, с лук и ябълка. Този метод на готвене гарантира отличен резултат без излишни мазнини или, обратно, сух черен дроб. В този случай бурканът е алтернатива на мултикукър за онези хора, които просто нямат такава.

Освен това, знаете ли ,че готвенето в буркан има свой особен вкус. Когато извадите такъв дроб от фурната и веднага можете да видите как се е получил, от всички страни … Апетитът само се увеличава, можете да ни повярвате. И така, трябва:

ЧЕРЕН ДРОБ В БУРКАН

СЪСТАВКИ

Не изпускай тези оферти:

900 g пилешки дробчета
лук
2 ябълки
сол пипер
1,5 л стъклен буркан

ПОДГОТОВКА

Нарежете лукът тънко на половин пръстени. Не е нужно да белите ябълките, просто ги измийте и ги нарежете на плоски резенчета без семки.

Вземете чист буркан и поставете слой лук на дъното. Това ще е възглавница. Поставете няколко резена ябълка отгоре.

Измийте черния дроб, внимателно отлепете белите линийки, изплакнете и нарежете на тънки средни парчета. След това добавете черен пипер и сол, разбъркайте добре, така че всяко парче да получи равно количество подправки. Поставете слой в буркана.

Сега редувайте слоевете черен дроб и ябълки, докато свършат, така че ябълковият слой да е отгоре.

Покрийте буркана с алуминиево фолио .

Поставете бурканът с дробчетата в студена фурна и я включете на 180 градуса. Оставете да се затопли. След като съдържанието на бурканът заври, оставете да къкри още 30–35 минути. След това изключете фурната и изчакайте 10 минути. Сервирайте черния дроб и ябълките на масата с мазна заквасена сметана или кисело мляко

Най-деликатният черен дроб (във всички значение на думата) просто ще се стопи в устата ви. Слоевете ябълки ще го поддържат сух и ще добавят сладко-кисели ябълкови нотки. Заквасената сметана само ще подобри цялата тази работа.

Още рецепти:

Едва ли има някой, който може да откаже едни вкусни картофки по селски през студените есенни и зимни дни! Гозбата може да се използва както като предястие, така и като гарнитура към любимите ви месни изкушения.

Но каква рецепта да използвате, за да постигнете идеалния резултат? Ще бъдат ли методите на професионалните готвачи по-убедителни от трикчетата в социалната мрежа? Трябва ли картофите да се варят предварително? И какви подправки да използвате, за да подобрите вкуса им?

На първо място, важно е да изберете правилния сорт картофи, тъй като не всички са еднакво добри за пържене или печене.

Друг трик, който използват професионалните готвачи, е да сварят продукта до полуготовност и след това да пристъпят към пърженето.

Някои кулинари предпочитат да нарежат картофите на четири парчета (или повече, ако картофът е по-голям) и да ги сварят, докато омекнат, след което да ги изпекат.

Във водата, в която ще се варят, освен сол трябва да се добави и около половин чаена лъжичка сода бикарбонат. Содата ще подобри консистенцията им, казват специалистите.

Друго много важно нещо – картофите трябва да се добавят не към студена, а към вряща вода и да се варят около пет до шест минути. След това трябва да се извадят от водата и да се оставят да изсъхнат.

Ако искате да постигнете перфектната консистенция, готвачите препоръчват сварените картофи да престоят в хладилника за една нощ.

Преди печене трябва да полеете картофите със смес, приготвена от равно количество зехтин и гъша мас. След това ги слагате върху хартия за печене, за да не залепнат.

Ястието се пече в предварително загрята до 240 градуса фурна, но след това може да намалите топлината, за да оставите картофите да се опекат в центъра.

Билки, чесън и други подправки се добавят няколко минути преди края на готвенето, за да се предотврати изгарянето. Приготвени по този начин, картофките стават ароматни и с хрупкава коричка.

В мрежата може да попаднете на куп рецепти, по които да си приготвите любимите си картофки по селски.

В една от тях домакиня съветва да се запасите с чесън и зеленчуков бульон. След като обелите картофите, трябва да ги нарежете на големи филийки и да ги сложите в тенджера със студена вода, която постепенно трябва да се загрява.

Към тях трябва да добавите кубче бульон и няколко скилидки чесън. Картофите се варят до полуготовност, след което се изваждат и се оставят да изсъхнат.

Формата за печене трябва да бъде намазана със специално олио, което може да се загрее директно във фурната. Тогава, при контакт с тавата за печене, изсушените филийки веднага ще започнат да съскат и цвърчат, придобивайки апетитна коричка.

Към тях трябва да се добави малко розмарин и сушена метличина, която ще му придаде пикантен вкус. Картофите се пекат 40-50 минути при температура 200 градуса.

Между другото, в тавата към картофите може да добавите и други зеленчуци. Така ще се сдобиете с още по-оригинално и вкусно ястие.

Сервирайте като предястие или гарнитура с лека салата от зелени листа и репички и сос по избор. Добър апетит! /jenata.blitz.bg

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Току-що откриха трупа на 12-годишно момиче. Била е убита по брутален начин
Next: По време на ремонт: Мъж намери на тавана си два куфара, това което откри в тях промени живота му завинаги

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.